Когато Дженифър стана Джой
Започвам това ревю с една история. Началото на 2000-и-някоя-си година е, аз гледам някакъв странен филм, в който двойка наема детектив да помага на някакви нещастници, които си имат хиляди проблеми, но нямат никакви пари. Филмът е прилична черна комедия с много елементи на ирония. Дават го по телевизията, аз се заглеждам и докато се усетя, следя сюжета все едно съм на кино, че даже се дразня, ако има реклами.
Така аз се срещам за първи път с творчеството на режисьора Дейвид О. Ръсел. До 2010 година той не е особено известен като режисьор. Оказва се, че преди 15-тина години съм гледала „I Heart Huckabees“ – четвъртият пълнометражен филм а О. Ръсел.
Близо 7 или 8 години по-късно Дейвид О. Ръсел е номиниран за първия си „Оскар“ за „Боецът“ – един от най-добрите филми за 2010-а. Това е важна година за киното, както и за Дейвид О. Ръсел. Тогава се появява и независимият нискобюджетен филм „Зимен дар“. Благодарение на него в началото на 2011-а на червения килим пред Кодък Тиатър се появява Дженифър Лорънс. Облечена в тясна червена рокля, тя минава за първи път по най-звездния килим в света на киното. Дейвид О. Ръсел е някъде там. 2011-а е годината, в която се случва магията между тях двамата. Поне аз така си го представям.
„Боецът“ носи първи „Оскар“ на Мелиса Лио и Крисчън Бейл, а Дейвид О. Ръсел отдавна не е човекът, снимал филми като „I Heart Huckabees“.
Само година по-късно режисьорът за първи път работи в обща продукция с Дженифър Лорънс, Брадли Купър и Робърт де Ниро. Той снима „Наръчник на оптимиста“ и се получава повече от добре, защото една иначе нищо и никаква романтична и дори малко мелодраматична история, печели „Оскар“ на Лорънс и е номинирана за общо 8 златни статуетки.
Така започва процесът, който води до „Джой“ – последният филм на Дейвид О. Ръсел с Дженифър Лорънс, Брадли Купър и Робърт де Ниро.
Преди това тримата работят по още един филм – „Американска схема“, който намирам за едно от най-шантавите, забавни и объркани заглавия, които съм гледала през 2013 година.
При Дейвид О. Ръсел просто се влюбваш в монотонното, почти клипово, разказване на обикновени истории. Аз се влюбих още през 2000 и някоя си година, когато гледах „I Heart Huckabees“.
„Джой“ е поредното заглавие, в което О. Ръсел и Лорънс правят магията си. Тя е добра актриса, а той някак знае как да я снима, за да е още по-добра. Филмът разказа истинската история на Джой Мангано – домакинята, която измисля и патентова първия моп, с който сега си търкате ламината и изстисквате, без да го пипате с ръце. За вас може и да е нещо обикновено, но за жената това е big deal, повярвайте ми. С годините Мангано измисля и патентова още куп други дребни неща, които сега са част от ежедневието ни, но някой е трябвало да ги измисли преди това.
„Джой“ изглежда като доста иронична черна комедия, която по един ръбат, грубоват и дори на моменти театрален начин, разказва истинско преживяване. Историята на Джой Мангано – домакинята, която продава мопове сама пред супермаркета, а после и по телевизията, е толкова безумна абсурдна, че този филм й пасва като ръкавица.
Някои могат да нарекат филма прекалено феминистки и някак много женски. Има много girl power в него, признавам. Дженифър Лорънс води парада като истински вожд на женската сила. Независимо дали това е вашето нещо или не, филмът е задължителен за 2016-та – официалната му премиера в България ще е на 08.01.2015.
„Джой“ е от филмите, за които мнозина ще кажат, че не си струва да се гледат на голям екран – няма зрелищни експлозии, 3D магии и сблъсъци на великани. Това обаче е грешен подход. Филмът Той просто влиза в критериите на онова добро кино, което няма нужда от специални ефекти, за да разкаже впечатляваща история по необикновен начин.
Към Лорънс, Купър и Де Ниро се присъединява и Изабела Роселини – това само увеличава удоволствието.
