Кое е по-лошо от това да изгаряме въглища? Да горим дървесина

В надпреварата за нови и чисти източници на енергия, правителствата не успяват да забележат и защитят гората заради бизнеса с горенето на дървета.

Изгарянето на биомаса за производство на електричество се представя като чист и възобновяем процес и се насърчава от правителствената политика на повечето страни. Но доклад, публикуван в края на март тази година прави заключението, че изгарянето на дърва е замърсява повече, отколкото изгарянето на въглища .

Повече от 70 електроцентрали, изгарящи дървесна маса са в процес на изграждане или са били построени в САЩ от 2005 г. насам, а още 75 са проектирани, според анализа на неправителствената организация Партньорство за обществен интегритет.

За всеки мегават-час произведена електроенергия, дори и „най-чистите“ сред американските централи изгарящи биомаса отделят близо 50 процента повече въглероден диоксид, отколкото тези на въглища, прави заключение Мери Буут, изследовател към организацията, бивш представител на Работна група за околната среда след анализ на данни, свързани с издаването на 88 разрешителни за отделяне на вредни емисии във въздуха. Този тип централи произвеждат също поне два пъти повече азотен оксид, сажди, въглероден окис и летливи органични вещества в сравнение с тези на изкопаеми твърди горива.

Проблемът се корени в леката правна регулация по отношение на индустрия, която масово погрешно е считана за чиста. Така например, правилата на Американката Агенция за защита на природата позволяват отделянето на два пъти повече замърсители при изгаряне на растителна биомаса, отколкото за въглищните централи.

Това което още повече влошава проблема – много от електроцентралите на дървесина в определена степен използват за гориво даже замърсени дървесни отпадъци, включително боядисани и лакирани строителни отпадъци. Извадка от доклада:

„Поради тази перфектна смесица от небрежна правна регулация и нормативни отстъпки, централите на биомаса, които се означават като „чисти“ пред потребителите е много по-вероятно да отделят токсични вещества като диоксини, тежки метали, включително олово, арсен, живак и дори станалите едва напоследък известни замърсители като фталати, които се откриват в добитите от отпадъци горива, които обаче са одобрени като съответстващи с правилата…
По този начин, няма да е пресилено да бъде направено заключението, че централите на биомаса, които са разрешени за експлоатация, съчетават някои от най-лошите характеристики (по отношение на замърсяването) на въглищните електроцентрали и инсинераторите за отпадъци, като същевременно през цялото време се представяха за „чисти” и „зелени”…

Пример: в разрешителното за вредните емисии отделяни във въздуха за централата от 70 мегавата в Берлин, Ню Хемпшир е посочено, че ще се изгарят около един милион тона дървесина годишно, поглъщайки „цели трупи“ със скорост от 113 тона на час, което е равносилно на изсичане на повече от един акър от горите на Ню Хемпшир всеки час.

Правителствата не само толерират тези замърсяващи и обезлесяващи практики – те ги субсидират чрез държавни помощи и данъчни кредити.

„Американската белодробна асоциация е против отпускането на субсидии за възобновяема енергия от изгаряне на биомаса, именно защото тя е изключително замърсяваща „, казва официалният говорител на асоциацията Джеф Сейлер. „Защо използваме доларите на данъкоплатците, за субсидиране на електроцентрали, които са по-замърсяващи от тези на въглища?“

Понякога се твърди, че горивото от биомаса помага на климата, тъй като дърветата извличат въглеродния диоксид докато растат, компенсирайки емисиите, които се освобождават, когато горивото се изгаря. Но в доклада също се отбелязва, че може да отнеме десетилетия за да успеят горите да поемат въглеродния диоксид, който се освобождава, при изгарянето им, както и че „възможността за подобна въглеродна компенсация никога не е изисквано да бъде действително доказвана от тези централи”.

Тревожната тенденция по отношение на субсидираните централи за изгаряне на дървесина не е ограничена само в рамките на една държава. Американски дървета се изсичат и изнасят за Великобритания, където се изгарят за производство на електроенергия, като се получава европейска субсидия за зелена енергия.