Китай се учи как да говори по „европейски“ в Брюксел, за да разширява влиянието си

Робин Емът / Ройтерс

В разгара на кризата в еврозоната високопоставен китайски служител доста саркастично отбеляза, че Европа се е превърнала в „чудесен тематичен парк“ за туристи. Този възглед обаче вече не
се котира много, след като Пекин реши, че трябва да засили връзките си с най-големия търговски блок в света.

В Пекин все по-ясно осъзнават, че Китай се нуждае от силно влияние в Брюксел – фактическата столица на Европа и това бе потвърдено от визитата на президента Си Цзинпин в европейските
институции тази седмица – първото на китайски лидер изобщо. Си не пристигна с конкретни бизнес оферти и нищо съществено не произлезе от срещата на върха в понеделник. Но смяната на тона
от конфронтация към сътрудничество може да открие нова страница в китайско-европейските отношения, казват служители в ЕС.

Си, който стана президент преди година с амбициозна програма за реформи, продължава линията на дипломатическата офанзива за печелене на благоразположение и престиж, започнала през последното десетилетие в рамките на усилията на Китай и неговите делови среди да отстояват и укрепват своите бизнес интереси в Европа. В миналото останаха дните на ненатрапчивото присъствие на китайското посолство в Брюксел, когато то се занимаваше главно със страната-домакин, а китайският посланик отклоняваше покани да присъства на обеди, още по-малко пък да говори на тях.

Новата китайска посланичка към ЕС Ян Яни, пристигнала през януари, носи маркови френски чанти и е редовен посетител на коктейли, където разговаря за отношенията между Китай и ЕС, раздава бизнес визитки, на които е отпечатан дори мобилният й телефон. Китайската дипломатическа мисия към ЕС вече наброява 90 дипломати, помещава се в огромното бивше здание на „Хюлет-Пакард“ и неотдавна отвори врати за семейства, които искат да опитат рисунъка на прочутата китайска калиграфия или да
поиграят пинг-понг. Дипломатите организираха пищно парти с танцуващи „дракони“ за дипломатическия елит по случай китайската Нова година. Те уредиха и деликатната сделка по докарването под наем на две гигантски панди в белгийски зоопарк.

Посланичката Ян успя неотдавна да пробие и в престижния „президентски салон“ на Европейския парламент – голяма зала на покрива на импозантната сграда, обикновено запазена за височайши
посещения – за промоция на китайския телекомуникационен гигант „Хуавей“. И всичко това въпреки подозренията на ЕС, че успехите на „Хуавей“ се дължат на държавни субсидии, които според Европа
са незаконни.

„Не си правя илюзии, че в нашето партньорство няма да има дразнещи елементи. Разногласията и споровете са нещо нормално, но ние можем да ги преодоляваме“, каза г-жа Ян пред Ройтерс.

Вашингтон, Пекин и . . . Брюксел

Такъв език би бил немислим само преди година, когато Пекин и Брюксел изглеждаха на ръба на търговска война заради спора за много милиарди евро относно вноса на китайски соларни панели –
най-големия досега търговски сблъсък между тях. Брюксел обвиняваше Пекин, че се опитва да монополизира европейския пазар с евтини китайски стоки. Конкретният казус бе разрешен
приятелски, но той напомни на Китай, че Брюксел има достатъчно мощ да накърни интересите му.
Стоманено-стъкленият квартал на европейските институции в Брюксел не само провежда политиката на блока с 500 млн. жители, но има за цел и да разширява европейското влияние по света.

„Когато става дума за международно регулиране и вземане на решения, има три града в света, чийто глас е от значение – Вашингтон, Пекин и Брюксел“, каза бивш високопоставен американски служител, работил и в трите столици. Макар че имаше своите резерви по време на кризата, довела почти до крах еврозоната, Пекин разбра посланието. Китайските служители и компании вече наблюдават внимателно, изучават европейските абревиатури, жаргонни изрази и работни практики, следят всичко – от решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург до решенията за търговската политика на ЕС, за да
решават как най-добре да реагират.

Някога китайските компании гледаха да не се набиват много на очи и разчитаха на министерството на търговията да защитава техните интереси. А сега големи корпорации, като „Хуавей“ – втората по големина в света фирма за телекомуникационно оборудване, имат собствени пиар екипи, а същото се готвят да сторят и останалите.

Водещите китайски медии, включително държавната информационна агенция Синхуа и вестниците официози, разширяват мрежите си, за да следят все по-тесните връзки на Китай с ЕС по въпроси като търговията, финансите, законодателството и регулациите. Синхуа например вече е акредитирала 50 журналисти към ЕС – повече от всяка друга световна медия.

„Още щом дойдохме тук, ние разбрахме значението на Брюксел като център на Европа, където всички столици се свързват в едно“, каза Лео Сун – шеф на европейския публичен отдел на „Хуавей“, който отвори офис в Брюксел през 2009 г.

Отменете пресконференцията

Дори правителствени агенции, като Китайската авиационна служба, използват пиар и лобистки фирми в Брюксел, докато министерството на търговията служи като съветник на китайски компании, изправени пред търговски разследвания от страна на ЕС, като им помага да попаднат на най-добрите консултанти, които да лобират за тях.

Нарастват обаче и неволите. Служители на ЕС казват, че нежеланието на висши китайски официални лица да дават пресконференции след срещи на високи нива в Брюксел е постоянен източник на конфликти, тъй като Европейският съюз се гордее със своята откритост към медиите. След една среща с китайски министри в Брюксел миналата година един служител на ЕС предизвика проблем, като реши да отговори на допълнителни въпроси на пресконференцията, вместо да придружи китайския си
партньор до колата, както китайската делегация бе поискала.

Европейската комисия настоява също така да докарва обратно от Пекин най-добрите си преводачи, за да е сигурна в правилния превод от английски и френски на китайски, когато има такива събития, за да се избегнат двусмислици при тълкуванията на думите на европейските служители.

Брюксел се опъва и на китайските призиви за споразумение за свободна търговия с ЕС заради политиката на Пекин силно да субсидира държавните си износители.

Китай иска да бъде смятан за „пазарна икономика“ – което означава решенията да се вземат на основата на търсенето и предлагането, а не от държавата, за да бъде третиран по-благоприятно при търговски спорове. „Има сериозни различия и търкания във взаимоотношенията. Но те постепенно стават по-нормални, както и трябва да бъде“, казва Дънкан Фриймън, политически анализатор в брюкселския Институт за изследвания на съвременен Китай.