Киев, Москва и демокрацията
Протестите в Украйна засягат и Русия. За Москва в случая става дума не само за външнополитическо влияние. Ставащото в Украйна има връзка и с отношенията между държава и граждани в Русия. Коментар на Инго Мантойфел от Дойче веле.
За Владимир Путин Украйна е от централно значение, поради намерението на руския президент да създаде доминиран от Русия Евразийски съюз, който да играе ролята на противовес на ЕС. Протестите срещу украинския президент Янукович – и най-вече резултатите от тях – оказват голямо въздействие върху политическото съзнание на руснаците.
Нож с две остриета
Нека припомним историческото значение на Украйна за Русия: в очите на руснаците Украйна представлява най-важната братска страна. Не са малко руснаците, които изпитват трудност изобщо да признаят украинския държавен суверенитет. Защото от етническо-езиковедска гледна точка руснаците и украинците, заедно с белорусите спадат към групата на източните славяни, образували единна културна и езикова общност през Средновековието. За руснаците първото източнославянско държавно образование, създадено през 9 век, т.нар. Киевска Рус е и люлка на руската държавност, и изходна точка на по-нататъшното им историческо развитие.
И до днес много руснаци осъзнават украинците и белорусите като част от една културна общност – факт, който никак не допада на национално осъзнаните украинци, за които руската „културна прегръдка“ представлява нещо като атака срещу националната им самостоятелност и суверенитет. Но споменът за вековната обща южнославянска история е нож с две остриета за Кремъл. От една страна, това обяснява руските претенции за тесни контакти с Украйна, от друга обаче – масовите протести на украинците биха могли да окажат влияние и върху отношенията между граждани и държава и в Русия.
Тактиката на Кремъл
Защото ако украинците успеят с помощта на протестни демонстрации да се наложат над управляващия елит около президента Янукович, много руснаци също ще се запитат дали и те не биха могли да поемат съдбините на страната си в свои ръце, прогонвайки „тези горе“. Широко разпространеното в Русия схващане, че европейската либерална демокрация не приляга към източнославянската традиция, би се оказало подкопано.
По тази причина Кремъл положи големи усилия още от самото начало да дискредитира протестното движение в Киев. Информациите за Украйна и протестите на прощад „Майдан“ се представят в руските медии в твърде особена светлина – като направляван от чужбина пуч на националисти и екстремисти.
Погрешно би било да се отрича, че сред протестиращите има и националистически и радикални групировки. Това се отнася с особена сила за склонните към насилие активисти от ул. „Хрушевски“ в центъра на Киев. Това е факт, на който понякога не се обръща достатъчно внимание в германските медии.
Граждани или поданици на властта?
Съзнателното дискредитиране на цялото украинско протестно движение в руските медии преследва една-единствена цел: да осуети евентуална аналогия на руска земя. Представянето на протестиращите като хора, направлявани отвън, цели да държи руските граждани в оковите на политическата апатия. Кремъл би желал те и занапред да си останат само пасивни наблюдатели, които нямат претенции спрямо управляващите елити.
В конфликта между демонстрантите и президента Янукович се решава не само политическата съдба на Украйна и външнополитическите стратегии на Владимир Путин. Става дума за нещо много по-важно: в състояние ли са руските гражадни да поемат общите си съдбини в свои ръце или ще си останат верни поданици на кремълската власт?
