Кери още не е влязъл в пантеона на държавните секретари

Може ли да се равнява Джон Кери с Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър и Уорън Кристофър, които белязаха външната политика на САЩ? Дори да може да претендира за това някой ден, ръководителят на американската дипломация все още не е влязъл в пантеона на държавните секретари.

Експерти и дипломати, които следят изявите му, откакто пое юздите на Държавния департамент на 1 февруари 2013 г., казват, че са впечатлени от „енергията“ и „решителността“, с които асът в политиката действа в най-горещите кризи – израелско-палестинския конфликт, войната в Сирия и иранската ядрена програма.

Неуспял кандидат-президент на изборите през 2004 г., сенатор в продължение на 29 години, герой от Виетнам, откъдето се връща като голям скептик относно военния интервенционизъм и мечтае да управлява американската външна политика. Син на дипломат, живял в Европа, Джон Кери често се хвали, че „дипломацията е в кръвта му“.

След като наследи Хилари Клинтън, наричана „държавния секретар рок звезда“, защото обиколи със самолет близо 1,6 милиона километра за четири години, Джон Кери вече е изминал 515 000 км в първата година от мандата си или 149 дни в пътуване в 39 държави. „Той има невероятна енергия, зае се с изключително сложни проблеми като израелско-палестинския мирен процес с динамика, която не сме виждали от доста време у държавен секретар“, казва Хюсеин Ибиш от центъра Американска работна група за Палестина.

Западен дипломат говори също за „много положителната оценка“ на правителството си за Джон Кери. Според него той „представя по всички кризи най-положителната интервенционистка американска визия в добрия смисъл на думата“, откроявайки се в администрацията на Обама, смятана за твърде предпазлива, дори отстъпваща на международната сцена.

Всъщност Кери се отдава. Той обича личните контакти с колегите си, работи усърдно, справя се добре с реториката и прелита от една криза в друга със своя Боинг на Еър Форс в бесен ритъм, защото вярва „фундаментално в дипломацията и…се хвърля директно в мелето“, казва Аарон Дейвид Милер, съветник на шестима държавни секретари.

Първият му успех е прекият израелско-палестински диалог от края на юли, който „без Кери сигурно нямаше да бъде възобновен“, казва дипломатът. Американският министър обича да припомня и че е изработил споразумението през септември относно сирийския химически арсенал, дал е своя принос за това през ноември по иранската ядрена програма и беше един от посредниците за конференцията Женева-2 за Сирия преди десет дни.

Тези проблеми далеч не са решени и „по повечето важни въпроси журито продължава да дебатира“, за да прецени дали Кери е успял или се е провалил, отбелязва Хюсеин Ибиш. „Пълната история все още не е написана и нещата могат лесно да се объркат“ за държавния секретар, предупреждава Милер, експерт от центъра Уидроу Уилсън.

Джон Кери обаче стана обект на остри критики от Близкия Изток. Израел го упреква заради „манията“ и „месианството“ му за разрешаването на израелско-палестинската криза. Неговият приятел, сенаторът Джон Маккейн дори го сравни с „топка на кран“ заради ограничения американски ангажимент в Сирия.

За да спечели мястото си в пантеона на държавните секретари, Джон Кери „трябва да осъществи нещо много важно, което все още не е направил“, смята Милер, сравнявайки го с известните му предшественици. Така Хенри Кисинджър остави много ярка следа върху външната политика на САЩ, като съветник по националната сигурност и държавен секретар от 1969 до 1977 г, той договори споразумения между Израел, Египет и Сирия, беше архитект на дипломатическите отношения с Китай и утвърди изтеглянето от Виетнам.

Джеймс Бейкър (1989-1992) управлява Държавния департамент по време на първата война в Залива, след което организира конференцията в Мадрид през 1991 г. Уорън Кристофър (1993-1997) допринесе за споразуменията от Осло от септември 1993 г. между Израел и палестинците и за Дейтънското споразумение от ноември 1995 г., което сложи край на войната в Босна.

Още преди да бъде попитан за първата му равносметка Джон Кери забрани „на всички в департамента да си губят времето да броят успехите и провалите му“, каза един от съветниците му. /АФП