Камшиците на Рене в „Хълбоци и пеперуди”

Автор: Кристина Димитрова

За нея книгите са бягство, словото-любов, а писането – призвание. Езикът й „високо е люлян от вятъра”, а думите й удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата. Това е Рене Карабаш – ярък представител на столичното арт съсловие, която няма как да подминете на улицата, без да се обърнете след нея.

Ако не вярвате на всичко, казано дотук, може да пробвате фасциите на Рене като прочетете дебютната й стихосбирка „Хълбоци и пеперуди”, която се очаква всеки момент да бъде доставена в книжарниците. За нея Марин Бодаков казва: “Стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо.”, а Боян Манчев добавя: „ Картография на телата-думи, която трогва и разтрогва”.

Рене, която е отдадена и на театралното изкуство като режисьор, е представена от издателство „Жанет 45″. Редактор на книгата е поетът и преводач Аксиния Михайлова, а художник илюстратор е Капка Кънева. Иначе казано „Хълбоци и пеперуди“ има собствен пулс, собствен дъх, собствен живот.

***

попитах я

как умират птиците

тя разпери криле

усмихна се и скочи

последвах я

но не разтворих моите

все някой трябваше

да отговори на въпроса

***

между деня и нощта

сградите са само графики

Света София е майка ми

разперва ръце

пита ме дали е красива

в новата си рокля

баща ми е косач

пред градинката на

Кристал

сестра ми е всяко дете

вървя

между деня и нощта

сядам

под клепачите на ЦУМ

гледам часовника си

сякаш чакам някого

който закъснява

гоня просяците

после тичам след тях

да им дам цигара

не знам кога се е стъмнило

блясъкът в очите ми

е заслепил рекламите

от пейката

тръгвам

на порции

***

тя спи толкова тихо

че сутрин

когато се събудя първа

чувам как косата ми расте

увива я в пашкул

който първото слънце

прорязва

събужда се

нощната ми пеперуда

две думи симетрично

излизат от устата ни

добро утро

блъскат се в стените

и косата ми започва да расте

навътре