Камен Калев в търсене на другото лице

Българският режисьор Камен Калев не е правил филм от 2011 година, когато по родните кина излиза „Островът“. И макар в него да участваt наистина красивата Летисия Каста и датчанинът Туре Линдхарт, „Островът“ е посрещнат със смесени чувства от публиката и критиката.

Може би защото е неизбежно и всеки сравнява втория филмов проект на режисьора с първия, който му донесе слава – „Източни пиеси“. Разликата между двата е обозрима. Дори и като пренебрегнем факта, че в „Източни пиеси“ актьори почти няма, Калев използва натуршчици, а в „Островът“ кани две европейски звезди.

В последния си филм „С лице надолу“, който излиза по кината този петък (16.10.), Калев сякаш взима най-доброто от двата си предишни проекта. Но ако очаквате да видите „Източни пиеси“, ще останете разочаровани. „С лице надолу“ не е това.

В новия си филм Калев кани европейска звезда за главната роля – французинът Мелвил Пупо играе дребен трафикант, който е хванат от френската полиция и обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да се измъкне от затвора той решава да им съдейства за прихващането на канал за трафик на момичета от България в посока Западна Европа. За да бъде максимално достоверен в начинанието си, той се запознава с млада българска проститутка от ромски произход във Франция, която взима със себе си. Тя е Сехер Небиева.

Сехер е изключително млада и ако трябва да съдим за таланта й само по ролята, която прави в „С лице надолу“, то мога спокойно да кажа, че тя е страшно талантлива. Химията между младата Сехер и Мелвил, като двамата дори не говорят на един и същ език е осезаема. Истинска. Разликата във възрастта, социалното положение, опитът, езиковата бариера, нищо не може да ги спре.

Ако има нещо, което Камен Калев прави по-добре от всички, то е да подбира каста си изключително на място. Наречете го интуиция, той просто го умее. Защото добрата химия и изпълнения не важат само за основните му актьори, а за целия състав във филма. Няма един грешен човек, който да е застанал пред камерата на Калев. И зрителят веднага го вижда. По пример на „Източни пиеси“ и тук той решава да използва истински хора, а не актьори и търси верните лица и тон дълго време. Но търсенето дава прекрасен резултат – целият му актьорски състав до най-дребния човек е прекрасен.

„С лице надолу“ е суров, битов, озвучен от чалга и улиците на Североизточна България. Самият Камен Калев базира сценария си на истински случки, които проучва дълго време преди да седне и да работи по проекта.

И въпреки че в сценарно отношение филмът има няколко дупки, които зрителят има нужда да попълни сам, то „С лице надолу“ тече плавно. Не ти доскувача, защото нещо се случва постоянно. Сюжетната линия на неосъществилата се любовна история и трафикът на момичета се преплитат, за да доведат нещата до финал. За някои неочакван, но някак логичен.

Камен Калев е от режисьорите, които не бързат. Нито в правенето на филми, нито в тяхното разказване. И това работи в негов плюс. Освен това винаги се заема с нещо, което му е интересно, а това си личи.