Какво може да промени една „Пеперуда, кацнала на рамото“ ни?

Какво е общото между хората, които се опитват да върнат животните в натуралния им хабитат и хората, чието призвание е всяко дете да намери най-ценното нещо на света – семейство? Грижата. Посвещаването на определена кауза. Мисията, която по същество е една и съща, всяко животно и всяко дете да намерят своя дом.

Документалният филм на режисьора Ирена Даскалова показва как се случва всичко това. Темите, които намират пресечни точки вътре, са за работата в спасителния център за диви животни „Зелени Балкани“ и работата на мобилните екипи на SOS Детски селища. Първите имат за цел да съхранят вида на белоглавите лещояди в природата, а вторите са се посветили на каузата да помагата на деца и семейства в риск.

„Пеперуда, кацнала на рамото“ – това е заглавите на документалния филм на Ирена. Свързано е с идея, която хората често имаме навика да забравяме или направо да игнорираме с лека ръка. Осъзнаването, че е нужно много малко, нещо много леко, на пръв поглед ефирно, за да се случи промяна, е в основата. Не е задължително да вършим големи дела, според думите на Ирена. Понякога подреждането на разместена плочка на тротоара е достатъчно, за да започне промяната – бавна, постепенна и силна. Точно както една единствена пеперуда, кацнала на нечие рамо може да промени баланса в цялата вселена. Защото силата е в малките неща – клише, което е хубаво не просто да помним, а да следваме в ежедневието си – това и още много послания откриваме в думите на Ирена.

Има ли конкретна случка, която Ви провокира да създадете филма „Пеперуда, кацнала на рамото“?

Идеята за представяне работата на две български неправителствени организации, едната в социалната област, а другата в природозащитната, дойде от Милена Захариева и Сашо Куманов, които всъщност са фондация “Смарт”, Форум “Ключ” и представители на стойностните хора в днешна България. Филмът беше подкрепен от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Организациите, които подбрахме за участие също са подкрепени от програмата. Изборът ни не е случаен, тъй като Спасителният център за диви животни “Зелени Балкани” и мобилни екипи в подкрепа на деца и семейства в риск на SOS Детски селища имат дълга история, силни каузи и много стойностни хора в екипите си. Те всъщност станаха герои на филма „Пеперуда, кацнала на рамото“, който разказва техните истории и ежедневната им работа, която променя обществото ни с положителен знак.

А как се роди заглавието?

По време на дългите ми проучвания, разговори, срещи и пак разговори с героите попаднах на статията на Албена от SOS Детски селища, Велико Търново, където тя разказва за случка от нейния служебен живот от преди 21години. Там една жена й казва, че една пеперуда, кацнала на рамото, може да промени баланса на вселената и то към по-добро. Та, част от текста на Албена влезе в сценария на филма, а сентенцията стана негово заглавие.

На какво Ви научиха децата, които срещнахте?

Децата винаги учат на търпение, толерантност, и подклаждат промени. У тях винаги има мъдрост, която звучи като нещо обикновено, каквото всъщност е живота ни и каквото трябва да е ежедневието ни. Възрастните винаги усложняват нещата и това води до проблеми.

А животните?

Животните също ни напомнят за естествените неща, които трябва да следваме, за да сме щастливи, както и децата.

Снимка: Дамян Хаджииванов

Какво е новото, което открихте по време на снимките?

За мен не е ново, но преоткрих, че има много качествени хора в България, които работят в неправителствени организации и отдават живота, ежедневието, времето, психиката и енергията си за други хора или за изчезващите видове птици, а за тяхното съществуване почти никой не знае. Ако за тях в медиите се говореше, така както за политиците, икономистите или “ВИП”-овете, българите щяха да бъдат по-сговорчиви, по-силни да отстояват мнението и идеите си, и по-малко черногледи и мрънкащи.

Коя е най-голямата човешка сила?

Знанието, любовта и човечността.

Коя част от работата Ви, Ви носи най-голямо удовлетворение?

Цялата.

Държавата прави ли достатъчно за опазването на застрашените видове?

Нека не чакаме държавата да прави нещо, а да й покажем какво трябва да направи…

Как Вас самата Ви промени досегът с децата, станали част от филма?

Децата винаги те карат да се усмихваш през сълзи.

Какво всъщност се случва в спасителния център в Стара Загора?

Филмът го показва.

Какво още е необходимо да се направи за опазването на белоглавите лещояди?

Нищо специално, просто да не се пречи на хората, които се опитват години наред да ги върнат в природата.

Как може всеки от нас да допринесе за двете каузи, които се преплитат в „Пеперуда, кацанала на рамото“?

Не е необходимо човек да се включва в някакви официални каузи. Ако тe са му близки по сърце, естествено, но може спокойно всеки да има своя собствена кауза около него – да помогне на някого, който има нужда, да бъде с детето си повече време, да посади цветя пред дома си, да подреди плочките на тротоара пред блока или къщата си…искам да кажа, че личните каузи променят на пръв поглед съвсем малко света, но те са много по-заразителни и вдъхновяващи останалите хора, което вече видоизменя големите неща в живота и обществото ни.