Как звучи „благодаря“ на персийски

Сделката, която беше огласена след маратонски разговори между Иран и групата 5+1, вероятно е сред най-впечатляващите постижения на дипломацията от последните години. Изглежда, че решението на САЩ Иран да бъде включен в международната система е било добро.

Намаляването на напрежението с Иран ще има три важни последствия: Първо, Иран няма да бъде осъден на сътрудничество с Русия; Второ, няма да му се налага да бъде още повече икономически свързан с Китай и, трето, ред европейски страни като Германия вече няма да имат специално място в иранската дипломация.

С други думи, ядрените преговори ще пренаредят баланса САЩ-Русия в Близкия изток и ще напомнят на европейските сили, че на тях няма да бъде позволено да установяват отношения в региона без одобрението на САЩ.

Иран обеща да не създава ядрено оръжие, но дори не е сигурно, че Иран си е поставил тази задача на първо място. Всъщност Иран не загуби нищо, напротив, санкциите ще бъдат вдигнати. Така че какво е приел Иран да даде в замяна на великите сили?

Ще бъде по-добре да видим в бъдеще какво ще направи режимът в Иран, за да изрази „благодарности“ за тази много изгодна сделка. Вероятно Иран ще помогне да бъдат победени Ислямска държава в Ирак и Левант /ИДИЛ/ и „Ал Кайда“ в региона и ще работи заедно със Запада в райони като Йемен. Поради това Иран ще трябва да понижи традиционната си политика за разширяване на регионалното си влияние.

Новата иранска политика ще принуди редица държави в региона също така да променят позициите си. Ако Иран повече не бъде възприеман като заплаха за регионалния ред, как Израел ще бъде в състояние да продължи своята антагонистична политика към Техеран? Какъв претекст ще използва правителството на Бенямин Нетаняху за оправдание на инерцията си по палестинския въпрос? По същата причина какво ще прави Саудитска Арабия без „шиитската заплаха“?

Новият подход на Иран ще окаже въздействие и върху турската външна политика. Може би Анкара ще намери, че е по-основателно да развива икономически връзки с Иран, отколкото да остане нестабилна за много години в бъдеще като страни като Либия, Сирия или Йемен. Освен това Турция ще бъде длъжна да засили връзките си с всички страни от региона, а не само със сунитските.

Новата роля на Иран, също така, ще има влияние върху турската политика към Запада. По времето, когато Иран беше решил да е по-близко до западните сили, Турция нямаше друг избор, освен да се приближи още повече до тях, ако иска да запази влиянието си в региона. С други думи, сделката на Иран със Запада ще окуражи Турция да засили връзките си с Европа.

Известно е, че Турция и Иран имат сложна връзка, комбинация от съперничество и сътрудничество. Новата ситуация ще засили както сътрудничеството, така и съперничеството между двете страни. В този контекст Иран и Турция ще трябва да подчертаят, че техните роли са необходими на международната система. Иран е значим поради природните си ресурси, но също така и поради ключовата си позиция в Каспийския басейн и контактите си в Централна Азия.

Що се отнася до Турция нейната значимост е в източното Средиземноморие, в силните й връзки със западния свят и природата на нейния политически режим. Ако Турция иска да запази влиянието си и своето сравнително предимство, ще трябва да нормализира отношенията си с ключови партньори в източното Средиземноморие и след това да повишава демокрацията си.

Ако Турция успее да постигне това, би била дори по-влиятелна в региона от сега и това ще проучи нови пътища за задълбочаване сътрудничеството с Иран. Ако ли не, ще изпита трудности при опазване на съществуващото си влияние.

Накратко, преговорите в Иран не са само за ядрени оръжия. Чрез тези преговори главните сили се опитват да моделират целия регион и насоките на външната политика на повече от една държава. /БГНЕС