Как травмите от детството ни пречат да осъществим потенциала си

Опитайте да помислите дали следните твърдения се отнасят до вас:

• Винаги сте привлечени от хора, които са безразлични към вас?
• Смятате, че дори и най-близките хора не ви обръщат достатъчно внимание и не ви разбират?
• Вярвате, че дълбоко в себе си криете недостатъци, и ако другите знаеха какъв сте всъщност, никой нямаше да ви харесва и обича?
• Обикновено поставяте нуждите на другите пред своите до степен да не осъзнавате от какво точно имате нужда?
• Страхувате се, че ще ви се случи нещо лошо – дори малък проблем като леко сърцебиене провокира във вас ужасни мисли за сериозно заболяване?
• Получавате признание и одобрение, но въпреки това се чувствате нещастен, разочарован и сте сигурен, че не заслужавате това признание?

Всички тези примери са вид схеми за поведение. Схемата е модел на поведение, което се формира в детството и се отразява през целия ни живот. Обикновено тя се формира в семейството и причина са неудовлетворените детски потребности – отхвърляне, критикуване, свръхпротекция, злоупотреби…Схемата се превръща в част от нас и много време, след като сме пораснали ние продължаваме да създаваме ситуации, в които се чувстваме малтретирани, игнорирани, унижавани, или контролирани. Схемата определя начина, по който мислим, чувстваме, действаме и се отнасяме към другите. Дори когато изглежда, че имаме всичко: висок социален статус, перфектен брак, уважение от близките ни, успех в кариерата, ние често не сме в състояние да се радваме на живота или се съмняваме в себе си.

Дани, на 39г., собственик на заложни къщи – изключително успешен според общоприетите критерии. Той печели жените без проблем, но никога не успява да постигне с тях истинска интимност. Дани преминава от едва връзка в друга, като настоява, че нито една от жените, с които излиза, не може да го задоволи. Интересува се само онези жени, които го вълнуват сексуално. Проблемът е, че тези отношения никога не траят дълго и в крайна сметка се оказва разочароващо, както за жените, така и за Дани.

Дани не е открит с тези жени. Той сякаш се забавлява да печели и завоюва жената и ако тя започне да се влюбва в него – това означава, че връзката е приключила.

– Когато някоя жена започне да търси прекалена близост, в мен се поражда силно желание да избягам.

В същото време Дани се чувства самотен. Чувства една празнота в себе си, която го кара да търси поредната жена, която да я запълни. Дани вярва, че никога няма да намери подходящата жена и ще остане завинаги сам.

Дани има схема емоционална депривация (емоционално лишение).

Като дете той е преживявал същото чувство на самота – никога не е познавал баща си, а майка му е студена и безчувствена жена. Малкият Дани не е получавал любов и топлина от нито един от родителите си – израснал лишен от емоции, като възрастен той продължава да пресъздава тази ситуация. Най-трудното нещо за него е да бъде емоционално свързан с другите.

– Не искам новата ми връзка отново да се провали, но дълбоко в себе си усещам, че заслужавам точно това. Може би заслужавам да остана завинаги сам.

За да се справи със схемата си, Дани трябва да осъзнае и да се противопостави на този механизъм да се пази и бяга от жените и да поеме отговорността да се справи с дискомфорта от близостта. Това ще се случи, когато той позволи на тези жени (и на хората изобщо) да намаляват постепенно дистанцията, докато накрая се научи да се свързва с тях емоционално.

Марина е на 44г. – жена с голям потенциал, но се поддала на страховете си и вече две години не е напускала дома си. Тя вярва, че животът е пълен с опасности и предпочита да стои в дома си, където е „безопасно“.

– Зная, че има много интересни неща, с които мога да се занимавам. Обичам театъра, обичам да се срещам с приятели, обичам да ходя по заведения, но в момента това е много сложно за мен. Аз постоянно се тревожа, че ще се случи нещо ужасно.

Марина се притеснява от произшествия, катастрофи, природни бедствия, опасност от грабежи, от болести. Марина има схема Уязвимост от увреждане или болест.
Съпругът на Марина, Валентин, много се дразни от нея. Той иска да излизат и да се забавляват, да пазаруват и другите нормални неща, но за Марина това е твърде голямо изпитание. В крайна сметка той вече излиза и върши всичко сам, без нейно участие.

Родителите на Марина са били свръх протективни. Като единствено дете в семейството, появила се след дълги години стерилитет, Марина е отглеждана като порцеланова кукла. Родителите й я пазели от всички вероятни и невероятни опасности: да не се удави в морето или реката, да не се разболее от пневмония, да не падне от колелото, да не запали къщата и т.н. С течение на времето тревожността на родителите й се прехвърля върху нея и тя постепенно заживява с идеята, че опасностите дебнат навсякъде. Животът й се превръща в една непрекъсната тревога как да избегне опасността. Постепенно губи всякакво удоволствие от живота.

– Имам чувството, че провалям живота си. Идеята да изживея целия си живот в страх ме ужасява.

Терапията за Марина трябва да върви в посока осъзнаване на ирационалните страхове и техния произход. Осъзнавайки как преувеличава напълно нормални и безобидни ситуации и надценяването на собствената си уязвимост, тя ще успее постепенно да се върне към нормален начин на живот.

Пътят на промяната изисква поемане на отговорност и силна мотивация. Промяната на схемата е нелек процес на конфронтация и противопоставяне на дългогодишните дълбоко вкоренени модели на поведение. Всеки от нас носи в себе си една или повече схеми от детството и те ни пречат да осъществим потенциала си като човешки същества. Пречат ни да обичаме себе си, да вярваме в способностите си, да сме истински близки с другите, да даваме и приемаме любов и топлина, да се наслаждаваме на живота…

Задачата е, с помощта на терапевта да осъзнаем механизмите на тези схеми – как те влияят върху нашето поведение и с много смелост да им се противопоставим толкова продължително, колкото е необходимо. Веднъж отслабили хватката на страховете, свързани със схемите, ставаме свободни и автентични; смели и обичащи; даващи и получаващи осъзнати хора.

Оригиналният текст на Цвета Топузлиева е публикуван в сайта www.psiholozi.com и е пуснат в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.