Как се става машина за убиване на хора
Как ислямистите успяват да радикализират дори деца и да ги превърнат в безстрастни машини за убиване на хора? Две ливански сестри разказват за срещите си със задържаните в един бейрутски затвор, пише Дойче веле.
„Ще убием теб, сестра ти и цялото ти семейство“, заплашва затворникът. Подобни опити за сплашване обаче не могат да накарат Мая Ямут да прекрати работата си в прословтия блок Б на затвора Румие в Бейрут. Там са задържани 160 души, заподозрени в тероризъм. Заедно със сестра си Нанси, Мая Ямут се опитва да разбере защо тези млади мъже се присъединяват към „Ислямска държава“ и други терористични организации. В продължение на две години почти всекидневно двете млади момичета посещават затвора и разговарят със затворниците. Най-трудно се оказало да спечелят доверието им.
В Ливан радикалните ислямистки групировки не успяват да завербуват толкова много млади мъже, колкото в Сирия или Ирак. В „свещената война“ на самопровъзгласилия се халиф Абу Бакр ал Багдади обаче загиват и ливански граждани като например бившият студент по право Алаа ал-Хосни. Неговата смърт предизвика шок в Ливан. Имаше и доста други тревожни събития. Миналата година в Триполи се стигна до ожесточени сблъсъци между радикални ислямисти и ливанската армия. Терористични клетки възникват главно в консервативния квартал Баб ал-Табане, където радикални сунитски шейхове проповядват един силно изкривен, краен ислям. Засега броят на техните привърженици все още е малък, но и това не е повод за успокоение.
Промиване на мозъци в затвора
Тъй като ислямистите вербуват нови бойци и сред затворниците, двете сестри решават да разговарят със задържаните в Румие: „Терористите промиват мозъците на младите мъже в затвора“, казва Мая. Тя разказва за срещите си с млад затворник от бедно семейство, който бил 16-годишен, когато от глад се принудил да извърши „услуга“ на един от радикалните шейхове – да пренесе взривни вещества. Властите го заловили и вкарали в затвора Румие, където прекарал 8 години без присъда. След като излязъл на свобода, той се обадил на Мая и й казал, че ще се присъедини към „Ислямска дъргава“ в Сирия.
Мая смята, че съдебната система в Ливан също допринася за радикализирането на младежите. Съдебните процеси се точат безкрайно мудно, а това дава възможност на ислямистите в затворите да радикализират дори онези, които първоначално не са имали нищо общо с тероризма. Мая и Нанси се борили дълго, докато спечелят доверието на 20 затворници, заподозрени в тероризъм. Първо трябвало да убедят т.нар. емир в затвора, че вършат само изследователска работа. Емирът се избира от самите затворници, за да ги представлява и да защитава интересите им. Сегашният емир на затвора Румие, известен под псевдонима Абу Уалид, е ливанец и член на Ал Кайда. След дълги уговорки той най-сетне дал на двете сестри разрешение да разговарят със затворниците.
Целта на Мая и Нанси е да разберат какво тласка младите мъже в ръцете на радикалните ислямисти. По време на разговорите им със затворниците, двете сестри се натъкват на един и същ феномен: „Повечето от 20-те анкетирани затворници са израснали без бащи или пък са имали родител, когото са запомнили само с проявите му на насилие“, обяснява Нанси. Особено в тийнейнджърска възраст подобни младежи лесно се поддават на манипулация.
Търсейки идентичност и признание, те нерядко попадат в ръцете на радикални ислямисти. Мая и Нанси провеждат семинари с младежи на възраст между 11 и 16 години в различни ливански училища. Повечето от тях са от Сирия, където са се сблъскали с много насилие. „Терористите, които ние анкетирахме в затвора Румие, са били конфронтирани с постоянно насилие още като деца. Организацията, създадена от двете сетри се нарича „Rescue me“, или „Спаси ме“.
В един от семинарите си, двете сестри срещнали младеж, който се готвел да замине в детски тренировъчен лагер на „Ислямска държава“ /ИД/. От него Мая научава как терористите превръщат младежите в машини за убиване: „Боец от ИД му дал автомат и му заповядал да стреля по един камък. Момчето натиснало спусъка. След това трябвало да застреля една котка, после да стреля по труп на убит човек, а накрая и по жив човек“, разказва Мая.
Работата на двете ливански сестри помага на много деца и младежи да се отделят от терористите и да намерят своя истински път в живота. Те биха желали да помогнат на много повече младежи, но средствата на тяхната организация са ограничени.
„Имаме нужда от подкрепа“, казва Нанси и ни показва една снимка от смартфона си. На нея се вижда млад мъж с дълга брада и автомат Калашников в ръце: „Това е един от мъчениците на ИД“, казва Нанси и ръцете й се разтреперват. „Сестра ми и аз вършим тази работа, защото и наши приятели попаднаха в ръцете на подобни групировки. Искаме да продължим! Вече се нагледахме на толкова много сълзи“, казва тя.
