Как се излиза от бразилски затвор
Затворниците, които спортуват активно или пък се занимават с литература, ще излежават по-кратки наказания: така Бразилия се надява да се справи с хаоса в препълнените си затвори. Правителството има и други подобни идеи, пише Дойче веле.
Навсякъде се разнася неприятна миризма. Пълно е с мухи и плъхове. Матраци или походни легла обаче няма. Затворниците спят направо на пода. Така изглежда ежедневието в бразилските затвори – претъпкани килии и катастрофални хигиенни условия.
Бразилия е една от страните с най-много затворници в световен мащаб. Преди нея се нареждат само САЩ, Китай и Русия. От 2005 до 2012 броят на бразилските затворници е нараснал от 316 000 на 513 000, а същевременно в съответните институции за изтърпяване на наказания има само близо 300 000 места.
За да останеш по-кратко в затвора
На този фон бразилското правителство е принудено да въведе някои промени. То възнамерява до 2014 да бъдат вложени допълнителни 300 милиона евро за разширяване на капацитета на затворите. Освен това в бразилския парламент се обсъжда законопроект, който предвижда времето на наказанието да бъде намалявано, ако съответният затворник се занимава активно със спорт.
Същевременно властите, неправителствените организации и университетите излизат с идеята за „национален пакт“, който би трябвало да стимулира участието на затворниците в социални и културни програми. Паралелно се предвижда в бъдеще да се проверява и правомерността на наказанието, което евентуално би могло да доведе до съкращаване на продължителността му.
Катастрофалното състояние на бразилските затвори периодически приковава вниманието и на местната, и на международната общественост. Метежите, издевателствата, организираната престъпност и проявите на насилие сред арестантите отдавна са превърнали бразилските затвори в синоним на „нечовешко отношение“. Особено показателен е случаят в прочутия затвор „Карандиру“ в Сао Пауло, където преди 25 години при един бунт 111 затворници бяха застреляни от военната полиция.
Сега очакванията са новите мерки за ресоциализация да намалят до известна степен проблемите. Съгласно бразилското право и сега затворниците могат да намалят срока на наказанието си чрез изършване на някаква работна дейност или ако се включат в някакви образователни проекти. Така например срещу 3 работни дни или 12 успешно завършени учебни часа престоят може да бъде съкратен с един ден при определени предпоставки.
Затворници плетат и бродират
Не всички затвори обаче са в състояние да предложат на своите арестанти възможността да се включат в подобни програми. Точно поради тази причина в рамките на „националния пакт“ се търсят и други форми на ресоциализация. В затвора „Санта Рита ду Сапокай“ в щата Минас Жерайс например 130 от затворниците ежедневно въртят педали в продължение на часове и така произвеждат електроенергия за уличните лампи. В друг затвро – „Ариосвалдо де Кампош Пирес“, който се намира на 160 км северно от Рио де Жанейро, една бразилска дизайнерка е научила затворниците да плетат и бродират.
В град Бразилия пък университетът, затворническата управа и неправителствената организация „Сер ливре“ (Да бъдеш свободен) са инициатори на проекта „Открити врати“. Участниците в него трябва всеки месец да четат по една книга, за която след това да напишат рецензия. След това специална комисия оценява текстовете и на тази база се решава на кого и с колко да му се намали срокът на наказанието.
Интересът към проекта обаче не е особено висок – засега само 12 затворници са написали рецензия. В това не е учудващо. Че как да се интересуват затворниците от съвременна бразилска литература, след като дори нямат достатъчно питейна вода и не знаят дали изобщо ще оцелеят в затвора? Статистическите данни сочат също така, че голяма част от затворниците не могат да четат и пишат, има дори и такива, които не знаят рождената си дата.
