Как полицията и медиите преценяват колко хора има в една тълпа
Въпреки, че да преброиш колко хора има на, да речем, концерт или политически митинг, или протест, може да изглежда страховита дори непосилна задача, оказва се, че не е толкова трудно.
Най-добре познатият начин се казва Методът на Якобс, разбира се, на създателя си Хърбърт Якобс. Няколко десетилетия той работи за „Milwaukee Journal“ преди да се пенсионира и да започне преподавателска кариера по журналистика в „University of California” в Бъркли през 60-те години. Хърбърт създава метода след като наблюдава няколко протеста против Виетнамската война през прозореца си.
Забелязва, че тълпата системно се разполага в подобен на мрежа модел. Това значи, че може лесно да се сметне колко е голяма една тълпа като преброим колко хора заемат един квадрант от мрежата.
След няколко опита Якобс установил, че в най-гъстите тълпи един човек заема средно 0,23 квадратни метра. Това е абсолютният мнимум пространство преди нещата да станат нездравсловни. В малко по-рядка тълпа един човек заема около 0,41 квадрата, а в съвсем рядка – 0,93.
След като се прецени колко хора има в един квадрат от мрежата, просто умножаваме по броя квадранти и сме готови с приблизителен, но достоверен брой.
Този метод може да изглежда прекалено елементарен, но работи (ако не сме предубедени), а инструменти като Google Earth го правят още по-лесен,
Между другото:
Има нещо наречено Ефектът на мажоретката. Той е формиран от теорията, че хората изглеждат по-добре, когато са в група. Ефектът се потвърждава през 2013.
