Как да „родителстваш” по немски
Разказ на една американска майка, натъкнала се на изненадващите методи за възпитание на германците
Когато за първи път отидох на детската площадка в Берлин направо откачих. Всички местни родители се бяха групирали, пиеха кафе и не обръщаха никакво внимание на децата си, които висяха страховито от дървения дракон издигащ се на около 6 метра над пясъчника.
Къде са обезопасяващите пътеки от пресована пяна по земята? Предупредителните табели? Адвокатите, които се борят за обезщетения в случаите на телесни повреди? „Внимавай! Не!” проплаках аз на лош немски. И децата, и родителите ме игнорираха.
Напук на стереотипите, повечето родители в Германия са антипод на стриктността. Те обръщат голямо внимание на независимостта и отговорността. Осъзнах, че тези родители в парка не игнорираха децата си, просто им вярваха. Берлин няма нужда от движение „Родители за свободата на децата”, защото за родителите в Германия да си над нещата е единственият начин да възпитаваш.
Ето още няколко неща, които родителите в Берлин правят:
Не натискат децата си да четат на сила. В берлинските детски градини или „kitas” (съкращение на думата Kindertagesstätte) не наблягат на академичните занимания. В действителност, родителите и учителите ме обезкуражиха да карам детето си да чете. Казаха ми, че това е нещо специализирано, което децата научават, когато тръгнат на училище. Детската градина е мястото, където децата трябва да играят и да се социализират. Но дори и в първи клас децата не са строго дебнати да наблягат над уроците. Немските основни училища предлагат обучение от половин ден, през който има два пъти време за отдих – игра на открито. Но не мислете, че това „разпускане” води след себе си до слаба образованост. Според изследване от 2012 година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 15-годишните германчета постигат резултати много над средното ниво в ученето, особено когато става дума за четене, математика и наука, докато техните доста по натоварени американски връстници изостават.
Насърчават децата да си играят с огъня. Поредната бележка относно немския начин да родителстваш дойде за мен, когато един ден моята второкласничка се прибра въодушевена от училище. Имала задание да прави опити с огън. Та… дали ще й разреша да пали свещи и да си играе с клечки кибрит? Направихме това заедно. Запалихме свещите и изгорихме заедно и безопасно няколко неща. Беше жестоко. Въпреки това тя все още си остана единственото дете, на което не дават да мята пиратки и да пали грамадни фойерверки на Нова година.
Пускат децата си да ходят навсякъде сами. Повечето ученици ходят сами на училище и се разхождат из квартала без родителите си. Някои дори се возят на метрото сами. Разбира се немските родители са загрижени за безопасността на отрочетата си, но по-скоро се фокусират върху правилата за правилно пресичане, отколкото около опасността от отвличане. Фактите и в този случай са в полза на либералните германци. Отвличания от непознати са доста рядко явление напоследък. В Америка те са 115 за година, сочи последния американски полицейски доклад. И разхождането без родителски надзор или „независимата мобилност”, както я наричат педагозите, е добре за децата.
Купон за започване на учебната година. Една от моите немски приятелки ми каза веднъж, че трите най-вълнуващи събития в живота й са започването на първи клас, тийнейджърството и сватбата й.
В Берлин първият учебен ден в живота е голямо празненство в училище и то в събота (!). Това включва задължителното снабдяване с Zuckertute – огромен картонен конус с големината на детето, който е пълен с всякакви подаръци от моливи до часовници и лакомства. След това има още един купон, със семейството и приятелите. Това първо празненство по случай тръгването на училище е нещо, за което децата мечтаят с години. То ги подготвя за голяма житейска промяна, както и подхранва ентусиазма им за трупане на знания.
За немците, тийнеджърството започва, когато детето навърши 14 години. И, разбира се, се отбелязва с подобна церемония, парти и подаръци. Така се маркира следващият стадий от порастването. С всички предупреждения за негативните прояви на пубертета, празнуването му е нещо специално, което подготвя децата за срещата с него.
Извеждат децата си на открито всеки ден. Една немска поговорка гласи: „Няма такова нещо като лошо време, има неподходящо облекло.” Традицията децата да прекарват колкото се може повече време на открито всеки ден се поддържа в училищата и детските градини и е очевидна по многобройните площадки на Берлин. Няма значение колко е студено или дъждовно навън, а в Берлин, повярвайте, става доста хладно понякога. Родителите настояват децата да излизат с тях или с сами с приятели си.
Което ме връща пак на онзи висок страховит дървен дракон – откакто се преместихме в Берлин аз се опитвам да прегърна някои от методите за родителстване и от берлинския манталитет и оставих моята 8-годишна дъщеря да се катери по него до връха му. Но все още съм малко объркана относно оставянето й да се разхожда сама в нашия квартал.
Но все пак, съм направила първата малка крачка. Оставих я да ходи за хляб до пекарната сама. Все пак тя се намира през една врата. Когато за първи път я оставих да отиде сама, тя се завърна гордо стиснала торбичката с насъщния, който беше купила сама. Нямаше нужда да й развалям удоволствието, разкривайки й, че майка й, американка до мозъка на костите си, е стояла през цялото време на балкона, наглеждайки я.
.
Как да „родителстваш” по немски
Разказ на една американска майка, натъкнала се на изненадващите методи за възпитание на германците
Когато за първи път отидох на детската площадка в Берлин направо откачих. Всички местни родители се бяха групирали, пиеха кафе и не обръщаха никакво внимание на децата си, които висяха страховито от дървения дракон издигащ се на около 6 метра над пясъчника.
Къде са обезопасяващите пътеки от пресована пяна по земята? Предупредителните табели? Адвокатите, които се борят за обезщетения в случаите на телесни повреди? „Внимавай! Не!” проплаках аз на лош немски. И децата, и родителите ме игнорираха.
Напук на стереотипите, повечето родители в Германия са антипод на стриктността. Те обръщат голямо внимание на независимостта и отговорността. Осъзнах, че тези родители в парка не игнорираха децата си, просто им вярваха. Берлин няма нужда от движение „Родители за свободата на децата”, защото за родителите в Германия да си над нещата е единственият начин да възпитаваш.
Ето още няколко неща, които родителите в Берлин правят:
Не натискат децата си да четат на сила. В берлинските детски градини или „kitas” (съкращение на думата Kindertagesstätte) не наблягат на академичните занимания. В действителност, родителите и учителите ме обезкуражиха да карам детето си да чете. Казаха ми, че това е нещо специализирано, което децата научават, когато тръгнат на училище. Детската градина е мястото, където децата трябва да играят и да се социализират. Но дори и в първи клас децата не са строго дебнати да наблягат над уроците. Немските основни училища предлагат обучение от половин ден, през който има два пъти време за отдих – игра на открито. Но не мислете, че това „разпускане” води след себе си до слаба образованост. Според изследване от 2012 година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 15-годишните германчета постигат резултати много над средното ниво в ученето, особено когато става дума за четене, математика и наука, докато техните доста по натоварени американски връстници изостават.
Насърчават децата да си играят с огъня. Поредната бележка относно немския начин да родителстваш дойде за мен, когато един ден моята второкласничка се прибра въодушевена от училище. Имала задание да прави опити с огън. Та… дали ще й разреша да пали свещи и да си играе с клечки кибрит? Направихме това заедно. Запалихме свещите и изгорихме заедно и безопасно няколко неща. Беше жестоко. Въпреки това тя все още си остана единственото дете, на което не дават да мята пиратки и да пали грамадни фойерверки на Нова година.
Пускат децата си да ходят навсякъде сами. Повечето ученици ходят сами на училище и се разхождат из квартала без родителите си. Някои дори се возят на метрото сами. Разбира се немските родители са загрижени за безопасността на отрочетата си, но по-скоро се фокусират върху правилата за правилно пресичане, отколкото около опасността от отвличане. Фактите и в този случай са в полза на либералните германци. Отвличания от непознати са доста рядко явление напоследък. В Америка те са 115 за година, сочи последния американски полицейски доклад. И разхождането без родителски надзор или „независимата мобилност”, както я наричат педагозите, е добре за децата.
Купон за започване на учебната година. Една от моите немски приятелки ми каза веднъж, че трите най-вълнуващи събития в живота й са започването на първи клас, тийнейджърството и сватбата й.
В Берлин първият учебен ден в живота е голямо празненство в училище и то в събота (!). Това включва задължителното снабдяване с Zuckertute – огромен картонен конус с големината на детето, който е пълен с всякакви подаръци от моливи до часовници и лакомства. След това има още един купон, със семейството и приятелите. Това първо празненство по случай тръгването на училище е нещо, за което децата мечтаят с години. То ги подготвя за голяма житейска промяна, както и подхранва ентусиазма им за трупане на знания.
За немците, тийнеджърството започва, когато детето навърши 14 години. И, разбира се, се отбелязва с подобна церемония, парти и подаръци. Така се маркира следващият стадий от порастването. С всички предупреждения за негативните прояви на пубертета, празнуването му е нещо специално, което подготвя децата за срещата с него.
Извеждат децата си на открито всеки ден. Една немска поговорка гласи: „Няма такова нещо като лошо време, има неподходящо облекло.” Традицията децата да прекарват колкото се може повече време на открито всеки ден се поддържа в училищата и детските градини и е очевидна по многобройните площадки на Берлин. Няма значение колко е студено или дъждовно навън, а в Берлин, повярвайте, става доста хладно понякога. Родителите настояват децата да излизат с тях или с сами с приятели си.
Което ме връща пак на онзи висок страховит дървен дракон – откакто се преместихме в Берлин аз се опитвам да прегърна някои от методите за родителстване и от берлинския манталитет и оставих моята 8-годишна дъщеря да се катери по него до връха му. Но все още съм малко объркана относно оставянето й да се разхожда сама в нашия квартал.
Но все пак, съм направила първата малка крачка. Оставих я да ходи за хляб до пекарната сама. Все пак тя се намира през една врата. Когато за първи път я оставих да отиде сама, тя се завърна гордо стиснала торбичката с насъщния, който беше купила сама. Нямаше нужда да й развалям удоволствието, разкривайки й, че майка й, американка до мозъка на костите си, е стояла през цялото време на балкона, наглеждайки я.
.
