КАК ДА НЕ: се притесняваме пред хората

Притеснението не е най-ласкателната услуга, която можете да си направите. То сгърчва и без това паянтовите ни човешки възможности, което е нов повод за притеснение. Така с потни длани и сухи уста навлизаме в един прокълнат паларере… ох… парареле… Извинявам се.

Ето няколко практически съвета как да не се притесняваме пред другите хора.

Нямайте комплекси. Съвършенството е най-прекият път към житейското равнодушие. Просто знайте всичко и бъдете способен на всичко. Между роза и кактус изберете да бъдете роза.

Ако не ви се занимава с тая хамалогия, унижете се публично, за да претръпнете. Мнозина не правят разлика между роза и кактус. Ала всички разпознават унижението, някои дори където го няма. Бъдете Найджъл Фараж, например. Или паркирайте на свещено и сакрално място за българина – на велоалея. Купете си книга за селф хелп и не я изгаряйте ритуално. Носете тигрови щампи, спорете от его, бъдете дребнав на висок глас. Яжте дюнер с нож и вилица. Можете да пуснете въображението си, има много начини да се изложите. Например, нямайте въображение.

Бъдете леко тъп. Тъпите срам нямат. Бъдете Найдж… не, няма да кажа пак Найджъл. Но да. С пиене също става. Пийте много. Най-вече лимонада. Забелязал съм, че от лимонадата човек оглупява.

Представете си хората голи. Когато сте в притеснение, а и по принцип… Може да тренирате навсякъде – вкъщи, в офиса, в градския транспорт. Разбира се, не го правете, ако работите в детска градина. Или в зоологическа градина.

Мислете за другите като за предмети. Не се притеснявате пред чайника у вас, нали? Като се замислиш, какво са другите за вас и без това. Оръдия на труда, продукти на майката природа, докато вие сте си вие, някак си. Ерго – чайници. Не им казвайте, естествено.

Бъдете наясно, че всички са шашави. Накъдето и да се обърнеш, един с един няма. И ако си мислите: „Как! Аз? Никога!“ – ооо, ти, ти! Ти най-много! Защото всеки е паркирал неправилно, всеки дължи пари на някого, всеки се е скатавал от работа, всеки е пил малко повечко и никой не знае какво става. В такъв прекрасен свят да се притеснявате е признак на безотговорност.