КАК ДА НЕ: се излагаме във Facebook
Хората във Facebook са като събирани с конкурс – някои за красота, други – с конкурс за киноложка изложба. Има и свестни хора, но когато някой излезе на манежа, никой не гледа публиката.
Затова ето няколко практически съвета как да не се излагаме във Facebook.
Не пиши постоянно на човек, когото не познаваш. Всеки ден виждаме как някакъв пич си е харесал момиче и му налива zdrasti-та все едно пускаш билетчета, а това е някаква томбола. Пич, тя знае, че искаш да я имаш, от първото ти zdravei. Защо й пишеш толкова много? Ай сиктир, ще й свириш десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели! Ама и тя като е шашава да не те блокне, ще й пишеш, къде ще вървиш… Добре че има блок, ънфолоу и ънфренд. Буквално можеш да прекратиш някого, като в клипа на Freestyler на Bomfunk MC’s (песента Уака мака фо). Ползвайте ги.
Да пишеш на някого в 3 през нощта, за да го питаш как е. В 3 през нощта или спя, или пия. И в двата случая съм добре.
Статуси с прочувствени излияния. Ако искаш много хора да имат трагикомични чувства към теб, стани касиерка в супермаркет. Единственият повод да си съкрушена от неосъществена любов, докато си на 13 години, е ако плодовото ти мляко се е развалило в хладилника. И не ме интересува на колко години си всъщност – ако пишеш по 1000 чувствени статуса на ден, си на 13.
Да love-неш снимката на някого. Всеки път, когато ловнеш нечия снимка, все едно пипаш този човек по лицето. Ако в живия живот не можеш да го пипнеш по лицето, недей във виртуалния да му ловкаш нищо. Не му ловкай всичко през цялото време. Запомни го така: „Ловкането е неловко“. #ЛовканетоЕНеловко.
Лайкване може, но нека не прекаляваме. Всеки лайк е като да дадеш бонбон на дете. Веднъж-два пъти може, може и да дадеш много бонбони на много деца, но като дадеш много бонбони на едно дете нещата отиват към викане на полиция.
За следващата ни бележка си представете, че сте на погребение. Стоите пред ковчега на скъп, но вече видимо обезценен роднина. Някой от опечалените ви посочва питка от другата страна на ковчега срещу вас и ви подканя: „Ще си отчупите ли от питката?“ А вие се подсмихвате и казвате: „Хехе. Само през трупа му.“ Това причинявате на хората, когато шернете нещо тъпо. Не шервайте тъпото.
Леко и с качването на хубави снимки. Като качваш снимки от сватбата си през 2 месеца, караш хората да си мислят, че си се омъжила 3-4 пъти. Със снимки на бебета е още по-зле. За теб детето ти е уникално, но за останалите хора, бебета са горе-долу едни и същи. Затова инстинктивно разпознаваме бебетата като различни. Като качваш снимки на бебето си често, хората почват да си мислят, че си кенгуру и раждаш през месец. Предпазните мерки трябва да се взимат и след бременността.
Интернетът е място на свобода и безотговорност. Затова сега мога да ви кажа, че петната от лютеница се махат с една част сок от моркови, една част пропан бутан. Това очевидно не е така – само с пропан бутан се махат – но всички имаме тази свобода, казвате. Работата е да не виждаме тази свобода като свобода на словото, а да си я представим като свобода на движението. На теория можете да скачате в локвите на улицата, може и да скочите от 13-тия етаж. Второто обаче не искаме да правим, нали?
