“Кървящата рана“ на турското общество

Отношението към жените е верен показател за хуманността и равноправието в едно общество, пише Дойче веле. Какво ли би трябвало да кажем тогава за Турция, която е разтърсена от случаи на ежедневно и брутално насилие над жени?

„Равноправие“ и „Не на насилието“ – подобни искания издигат напоследък много турски жени, които излизат на протести. Позицията на турското правителство обаче си остава противоречива. Проблемът с насилието срещу жените бил „кървяща рана“ за цялата нация, заяви например турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Загриженост изрази и турското правителство. От няколко седмици медиите в Турция информират почти ежедневно за нападения над жени. В началото на седмицата в Истанбул се проведе голям протестен митинг срещу насилието над жените.

Турската социоложка Чичек Тахаоглу от неправителствената организация Bianet в Истанбул смята, че правителството носи част от вината за положението на жените. „Преди няколко дни семейната министърка заяви, че майчинството е най-добрата кариера за една жена. По нищо не личи, че правителството е заинтересовано от това жените в нашето общество да бъдат възприемани като индивиди, които са в състояние сами да определят съдбата си“, казва за Дойче Веле турската социоложка.

Несъстоялата се модернизация на обществото

Ердоган неведнъж е правил категорични изказвания срещу насилието над жените, включително на международни форуми. През 2011 година, турското правителство, ръководено от Ердоган, стана първото, което подписа Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. И до днес този документ си остава основен инструмент за защита от сексуално насилие и принудителни бракове.

В същото време турското правителство очевидно не е в състояние да задвижи процесите на модернизация в обществото. Ситуацията в страната е драматична. По данни на Bianet, през 2014 година в Турция са убити общо 281 жени – това представлява увеличение с 25% в сравнение с предходната година. Реалният брой на жените, станали жертва на насилие е значително по-висок, предполагат наблюдателите.

Бунтът на жените

За това говорят и многобройните лични разкази на жени, станали жертви на насилие. Над 2 милиона турски граждани от двата пола са откликнали на инициативата в Туитър #sendeanlat (разкажи и ти) да споделят личния си опит. Очевидно турското общество се интересува от темата – независимо дали става дума за насилие в рамките на дома, в препълнения автобус, службата или на друго обществено място. Проблемът досега се разискваше предимно между приятели или в рамките на семейството. Междувременно обаче все повече туркини се осмеляват да говорят за него и публично.

Вълната от публично изразявано недоволство беше отприщена от убийството на 20-годишната студентка Йозгеджан Аслан миналия месец. Младата жена оказала съпротива на шофьор на маршрутка, който се опитал да я изнасили. След като не успял, я пребил с метален прът, а после наръгал десетки пъти с нож. Трупът й изгорил и хвърлил в коритото на една река. Турското правителство осъди остро престъплението – премиерът Давутоглу се ангажира лично с обещанието убиецът да получи заслужена присъда. А по повод международния ден на жените на 8 март президентът Ердоган разясни, че в лицето на жените той вижда „съпруга, сестра, съседка и приятел“.

„Порядъчни“ и „други“

Именно в това се крие същинският проблем, смята социоложката Чичек Таханоглу: „Правителството разделя жените на „порядъчни“ и „други“. Като под „порядъчни“ разбира само онези жени, които „раждат поне три деца и си стоят в къщи да готвят и да се грижат за децата и мъжете си“. Казано по друг начин: това са жените, които отдават предимство на семейния живот, а не на професионалното си развитие. Така те автоматично влизат в ролята на жертви, казва социоложката.