Изкушението „Пегида“

Изкушението за сближаване с ислямофобското движение „Пегида“ разделя младата антиевропейска партия „Алтернатива за Германия“, която ще се опита да преодолее първата си криза на растежа по време на конгреса си в събота и неделя в Бремен.

Досега всичко бе в полза на основаната през пролетта на 2013 година партия. След кризата в еврозоната призивът за „координирано разпускане“ на валутния съюз й позволи да се понесе по вълната на недоволството на германските данъкоплатци, убедени, че плащат за лошото управление и спасителните планове на финансово затруднените страни в Южна Европа.

Идването на власт на радикалната лява партия Сириза в Гърция вероятно ще налее вода в мелницата на „Алтернатива за Германия“, като съживи опасенията на германското обществено мнение за преструктурирането на гръцкия дълг. След пробива си на европейските избори през май 2014 година, когато спечели 6,5% от гласовете и изпрати 7 депутати в ЕП, „Алтернатива за Германия“ затвърди успеха си, като влезе в три регионални парламента в Източна Германия – в Саксония (със 9,7% от гласовете), в Бранденбург (12,2%) и в Тюрингия (10,6%). В началото на есента ръководената от икономиста Бернд Люке партия за първи път достигна 10% в проучване за намеренията за гласуване, което я прави третата политическа сила в страната след консерваторската партия на Ангела Меркел и Социалдемократическата партия, които управляват страната в коалицията.

Успехът на партията в обаче изостри личните амбиции в нейното ръководство, предизвиквайки сблъсъци. В този контекст ислямофобското движение „Пегида“, което успя да събере около 25 хиляди души на демонстрация в Дрезден, стана източник на разкол, застрашаващ съществуването на „Алтернатива за Германия“. Въпреки че и самата „Пегида“, която също е разкъсвана от вътрешни конфликти, изглежда в своя заник.

„Алтернатива за Германия“ е „средище на сблъсък между три политически тенденции – неолиберално, националконсервативно и крайнодясно популистко крило“, обяснява Александър Хойслер, политолог от Университета за приложни науки в Дюселдорф. „Партията се намира в парадоксална ситуация – тя може да заеме оставеното в Германия празно пространство, тоест вдясно от консерваторската партия, но само ако успее да въплъти тези три течения, като в същото време разреши вътрешните си конфликти“, подчертава той.

„Пегида“ представлява изкушение за националконсерваторите и популистите в редиците на „Алтернатива за Германия“. Тя обаче не привлича интереса на неолибералното крило, представено от бившия лидер на федерацията на германската промишленост Ханс-Олаф Хенкел. „Посъветвах колегите си да не участват в демонстрациите на „Пегида“, тъй като това дава аргументи на медиите, които ни определят като популисти и ксенофоби, рискът е твърде голям“, заяви той пред радио ARD.

Миналата седмица заместник-председателят на „Алтернатива за Германия“ в Рейнланд Палатинат Беатрикс Клингел заяви, че напуска поста си. „Не искам да подкрепям раждането на германския „Национален фронт“, заяви тя. Но за по-дясно настроените членове на партията като Александер Гауланд – председател в Бранденбург, демонстрантите от „Пегида“ са „естествени съюзници“.

Към този политически разрив се добавят и географските различия – поддръжниците на „Пегида“ са предимно в регионите от бившата Източна Германия, които дадоха най-добър резултат на партията по време на парламентарните избори през 2013 г.

На 15 февруари „Алтернатива за Германия“ се надява за първи път да влезе в парламент на западен регион по време на изборите в Хамбург. Именно това предвиждат последните проучвания, но „резултатът до голяма степен ще зависи от способността на партията да покаже единство по време на конгреса си“ в Бремен, коментира Хойслер. Водещата фигура Бернд Люке, чиято власт е оспорвана от симпатизантите на „Пегида“ в партията, „ще се опита да покаже единство и да помири различните крила“, казва той.

Докато Люке се бореше партията да има само един председател вместо настоящите трима говорители, той прие временна формула, която включва поста на генерален секретар – решение, считано за компромис с дясното крило на партията. Според германската преса ако Люке си върне лидерското място, той ще трябва да склони амбициозната председателка на „Алтернатива за Германия“ в Саксония Фрауке Петри да стане генерален секретар./AFP/Фокус