Изгуби се, за да бъдеш намерен
Ако Y&A литературата има кралство, то най-вероятно Джон Грийн е негов цар. В случай че някой чува името му за първи път, заради което може да бъде определен като „мега задръстен“ от тийнейджърите, обяснявам.
Джон Грийн е писател и влогър. Всъщност не писател, а най-продаваният писател у нас за миналата година. Сега си представете, че само преди няколко години, когато хитът му „Вината в нашите звезди“ излиза, Грийн е тотално непознат у нас и съответно – тотално непродаваем. Издателството купува правата за издаването на най-известния му роман с идеята, че това е непознато име и дебют, по онова време Y&A литературата още не се е наложила или поне не и нейната bitter sweet част, а предимно утопиите и фентъзитата, и съответно те знаят, че има шанс да загубят, издавайки тази книга у нас. И все пак го правят.
В началото нещата вървят на загуба. Но както е казал един известен човек: „Последните ще бъдат първи“. Трябва да мине близо година, за да може Грийн да се наложи като автор, но чакането си струва. Неговите фенове у нас и по света са многобройни и всяка негова книга и филм по негов текст се чакат с настървение.
Самият Грийн описва себе си като „изключително бавен автор“. За справка, най-известната му книга „Вината в нашите звезди“ е започвана и спирана няколко пъти и на автора му трябват близо 5 години, за да я завърши. Но резултатът не закъснява и в момента тя влиза в учебните занятия на учениците в Америка. В определени щати, разбира се.
Тази седмица отново е на Джон Грийн, тъй като вторият филм по негова книга прави премиера у нас и по света. „Хартиени градове“ е четвъртата му книга.
Историята на Джон Грийн е точно толкова интересна, колкото и тези на романите му. Един ден той решава просто да напусне работа, за да прави влог с брат си и да бъде писател. Няколко години по-късно се появява дебютният му роман „Къде си, Аляска?“. Годината е 2005-а. Книгата се продава добре и дори печели Michael L. Printz Award. През 2006-а се появяват „Множество Катрини“, а две години след това и сборникът „Сняг вали“, в който той участва с една история. Въпреки че е приличен писател, Грийн не е онова, което може да наречете известен писател. По онова време обаче вече се е запознал с младата Естер Ърл – през 2007 година в болницата за деца, където е доброволец.
Естер има рак на щитовидната жлеза и двамата стават близки приятели. Нейната история вдъхновява Грийн, който решава да напише книга за нея. Две години след смъртта й през 2010-а се появява и най-известният му роман – „Вината в нашите звезди“. Това е книгата, която прави Джон Грийн кралят на Y&A литературата. Прави го нов вид рок звезда. Защото ако сте чели нещо от него (или сте го гледали), ще знаете, че наистина е рок звезда.
Някъде между „Вината“ и „Сняг вали“, през 2008-а се появява и романът му „Хартиени градове“ – четвърти в неговата писателска кариера, а малко след това Грийн пише и романа „Уил Грейсън, Уил Грейсън“ в съавторство с Дейвид Левитан. Всички му книги са издадени у нас, като не следват реда си на оригиналното си излизане, тъй като първа у нас, естествено, се появява „Вината“. Всичко, което обаче е излязло с името Джон Грийн след нея, се продава и затова не е чудно, че след успеха на филма по „Вината в нашите звезди“ миналата година, и останалите му книги бяха закупени за филмиране. Първа трябваше да бъде „Къде си, Аляска?“, но нейната киноадаптация беше отложена, заради „Хартиени градове“.
Филмът беше чакан от феновете на Грийн с нетърпение и почти всички ще го гледат от този петък.
Ето ви и малко история за „Хартиени градове“: Куентин е чаровен 18-годишен задръстеняк, който вярва, че чудесата се случват на всеки. Неговото чудо е, че от всички хора на света, именно той е избран да живее до красивата и мистериозна Марго Рот Шпигелман. Като малки Куентин и Марго са неразделни, но с годините се отчуждават. Ако Марго става готина, мистериозна, красива мацка, то Куентин е тих, срамежлив и странен. Но все така влюбен в нея. Няколко седмици преди тяхното завършването на гимназия, Марго се появява изневиделица на прозореца на Куентин посред нощ и го кара да й помогне да отмъсти на невярното си гадже. Денят след това Марго изчезва по същия мистериозен начин, по който води и живота си – в мъгла от улики и мистерия. Но за разлика от повечето хора, Куентин е убеден, че може да я намери. И открива малки следи, които тя е оставила за него. И така започва най-важното пътешествие в иначе подредения му живот, пътешествие, което иначе не би предприел, но такова, което му помага да порасне и да разбере някои неща.
Като всяко нещо в романите на Грийн и заглавието тук си има специално значение. Хартиени градове са фиктивни, измислени места на картите, създадени от картографите с цел да се предотврати плагиатство. И така, Куентин тръгва по стъпките на Марго, за да я открие в един от тези хартиени градове.
Романът, както и филмът, не са за градовете, картите или дори за самото пътешествие, а за порасването. За завършването, нещо което тогава ми се е струвало толкова важно преди, а сега ми е толкова далечно и безразлично. Но ако всеки си спомни как се е чувствал, когато е завършвал гимназията, онзи момент, в който осъзнаваш, че всичко оттук нататък ще се промени, ще разбере защо това има такова значение.
Джон Грийн има своята аудитория и работи вярно за нея. Филмът е bitter sweet, с елементи на инди-филм, но въпреки това лицето на модела Кара Делевин, която е в ролята на Марго, напомня, че това е филм, прицелен в огромна аудитория. Нат Уолф, който играе главното роля, работи с Джон Грийн за втори път и двамата се познават добре, харесват се и това си личи ясно. Нат Уолф е от онзи тип актьори, които тепърва ще се налагат и го чака бляскаво бъдеще. А за най-върлите фенове на Грийн, в „Хартиени градове“ ще видят и един от любимите си актьори от „Вината в нашите звезди“. Какво повече може да искат хората.
Казано накратко, ако сте фенове на Джон Грийн, то „Хартиени градове“ вече е в задължителния ви списък за гледане. Ако порастването, първата любов и всички онези елементи от този етап в живота все още ви държат влага – също така. „Хартиени градове“ всъщност е глътка приятен, лек и непретенциозен свеж въздух в лято, пълно с продължения и блокбастъри. Не е разплакващ като „Вината в нашите звезди“, но е изключително приятен.
Също така препоръчвам саундтрака. Музиката към тези филми винаги са добри. Не знам как го правят, но винаги им се получава.
„Хартиени градове“ е в кината от петък, а избрани кадри може да видите в нашата галерия.
