Изгубен подземен свят на пет милиона години
Романи като „Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл и „Пътешествие до центъра на Земята” на Жул Верн са били възприемани като фантастика както по времето, по което са писани, така и днес. Едно откритие от нашето съвремие обаче напомня отчасти и на двата романа и възражда поривите към откривателство.
През 1986 г. в Румъния, съвсем близо до българската граница и до Черно море, в покрайнините на град Мангалия, румънски строителни работници изпробват дали почвата е годна за строеж на голяма електроцентрала. Говори се, че лично диктаторът Николае Чаушеску посочил мястото след оглед с хеликоптер над околностите. При изкопните дейности зейва отвор към подземна пещера (наречена пещерата Мовиле), най-горната от чиито галерии се намира на 20 м под повърхността. Оказва се, че тази пещера няма изход отникъде, но въпреки това в нея има живот.
Според геологическите проучвания пещерата се е образувала преди около 5.5 милиона години. Във времето когато нашите човекоподобни предци още не са били слезли от дърветата, най-вероятно при земетресение входа на тази пещера е бил напълно запечатан заедно с попадналите там дребни животинки, които се оказали вечни нейни затворници. Най-поразителното е, че те не само не измрели вътре, ами потомствата им са живи и до днес.
Това се дължи на факта, че в пещерата има подземни термални извори и температурата вътре е около +25°C, а по повърхността на вътрешните езера има хранителна пяна от наслоявания на милиони бактерии известни като автотрофи. Вместо да използват светлина за фотосинтеза, както правят растенията на повърхността, тези бактерии си набавят енергия чрез процес наречен хемосинтеза. Чрез сложни химични реакции където ключови са окисляването на сулфидни и подобни сярни йони в сярна киселина или окисляването на амоний в подземните води до нитрати.
Друга основна група от бактерии получават своята енергия и въглерод от мехурите метанов газ, който се просмуква през водите на пещерата. Като след преработката му изпускат междинни продукти като метанол и формати в заобикалящата ги вода, които пък на свой ред са храна за други видове бактерии.
Освен бактериите до момента са идентифицирани 48 вида животни живеещи в пещерата, като 33 от тях са ендемични и не се срещат никъде другаде. Сред създанията пълзящи из галериите и плуващи в термалните резервоари се наблюдават пиявици, стоножки, паяци (ловящи подскачащи насекоми), водни скорпиони и др. В първите няколко хиляди години след затварянето е протекла доста бурна еволюция сред случайно попадналите там организми докато се установи сегашния баланс. При пълна липса на светлина почти всички от тях нямат никаква пигментация и са бели на цвят и дори прозрачни. Очите са закърнели като орган или напълно изчезнали, а вместо това са се развили по-дълги антенки или предни пипала за ориентация в средата.
Интересно е обаче, че този изолиран свят е бил посещаван и много преди хората да го открием в днешно време. Според учените ДНК анализите са категорични, че единствения вид охлюв в пещерата се е появил там преди ок. 2 млн. г., или цели 3.5 млн. г. след затварянето. Това при положение, че дори вода не се просмуква през почвата от горните слоеве. Показателно за това е, че в пещерата напълно липсват сталактити и сталагмити. А също така и, че вътре не са открити дори и никакви радиоактивни елементи каквито тогава попадат малко или много навсякъде в почвата и водоемите наоколо след аварията в Чернобил, случила се в същата година, когато е открита и пещерата Мовиле. Така че основната теория за появата на охлюва е, че понеже времето съвпада със започването на Ледниковия период, той е започнал да слиза надолу в почвата след като повърхността трайно е замръзнала. И явно по време на великия си изследователски поход постепенно е мигрирал през кухини и през тунели издълбавани от него или други организми, но е факт че накрая се е озовал там.
Друг поразителен факт е, че тези същества живеят в атмосфера много по-различна от тази на повърхността, в която ние живеем. Там съдържанието на кислород е 3 пъти по-ниско отколкото на повърхността, а съдържанието на въглероден диоксид – 100 пъти по-високо. Освен тях във въздуха вътре има известно съдържание и на метан, както и на сероводород и амоняк, включително и във водата. Една доста враждебна за нас среда, поради което и учените се налага да слизат там със специални костюми и маски, както и за кратки интервали от време за да се гарантира безопасността им.
Това поставя с нова сила въпроса за възможност живота да съществува на различна от кислородната основа и без светлина, което увеличава шансовете той да се зароди и извън нашата планета. Учени от НАСА сравняват атмосферата на пещерата Мовиле с атмосферата на Марс. Практически до момента са известни само две съществуващи напълно затворени екосистеми във Вселената – всеобщата Земна биосфера и пещерата Мовиле. Поради което, за да се запази нейната уникална екосистема, тя е запечатана отново и херметически изолирана от учените за да не попадат в нея външни бактерии и влияния. Вътре реално са влизали съвсем малък брой учени, съизмерим да кажем с този на хората, които са стъпвали на Луната.
Макар епохата на Великите географски открития отдавна да е отминала, тя всъщност откри само какво има на повърхността на картата. Все още обаче изглежда има много какво да се открива под нея и не се знае колко още подобни (или пък коренно различни) изгубени светове чакат някъде там да бъдат намерени.
