Издателство „Ерове” и Теорията на ветрилото

Ако някой ви каже, че този свят свършва до брега на морето, а от другата страна е Отвъдното, с всичките му духовете, предвождани от Смъртта, със сигурност няма да повярвате дори за секунда. Но пък някак бихте разбрали, ако на света има хора, които вярват в това.

Издателство „Ерове” ще ви разказва за тях. За непознатите култури, странните обичаи на канибалите, разкрепостените привички на младите жени в племената и ловци на глави с маски на лицата, които бродят из отдалечените кътчета на Земята.

Любопитството е движеща сила за семейството етнолози Тодор и Атанаска Станчеви. Те се запознават в Софийския Университет, където ги обединява общата страст към опознаването на далечните култури. По време на следването преминават през редица спънки, тъй като трудно се добират до специализираната преводна литература на тема културна антропология. Особено когато става дума за нови издания и големи имена в тази сфера.

В началото бе книгата…

През 2014 година журналистът от National Geographic Карл Хофман издава книгата си „Дивашка жътва”, в която дипли една от най-големи мистерии на ХХ век – изчезването на богатия наследник Майкъл Рокфелер по време на експедиция в Нова Гвинея. От проучването му на терен става ясно, че политически игри покриват ужасяващите обстоятелства, при които 23-годишният младеж е изгубил живота си. А за фаталния му край всъщност е виновно незнанието.

Книгата му е абсолютен документален бестселър, подкрепен с видео записи, снимки и свидетелски разкази, изречени за първи път.

Атанаска и Тодор някак усещат, че това е точният момент да осъществят мечтата си. Идеята да преведат книгата на български, за да бъде достъпна и у нас, се превръща в основна тяхна мисия. В проекта се включват както доброволни участници, така и хора, които работят на хонорар, но всеки специалист в своята област.

„Тази книга си я сложихме на дъската пред нас преди да имаме издателството. Тя е нещо като продължение на делото ни – Фестивалът за етнографски филми, който организираме от 2010 година насам. Засега подготвяме прожекции през година, като през 2012-та излъчихме филма „Мъртви птици”, заради който въпросният богат наследник Майкъл Рокфелер отива в Нова Гвинея”, разказва ми Тодор Станчев.

С превода на книгата „Дивашка жътва” се заема журналиста и филмов режисьор Йордан Тодоров, познат у нас и в чужбина с култовата лента „Татко снима мръсни филми”. Оригиналното име на книгата „Savage Harvest” е заемка от Любовен сонет XI на чилийския поет Пабло Неруда.

Един по един към проекта на семейство Станчеви се присъединяват художници, монтажисти, преводачи, етнолози и техни поддръжници, които превръщат „Дивашка жътва” в книгата на българския пазар, на която не й липсва нищо.

За мъжките и женските

Формално началото на издателство „Ерове” е поставено през август 2015 година. Името най-добре описва неговата мисия. То идва от общото название на две от най-характерните и специфични букви в българската азбука – голям и малък ер. „Нарекохме се така, защото книгите, които ще излизат под този знак ще са с характер и за специална публика или с други думи няма да бъдем безгласна буква на този пазар”, разкриват семейство Станчеви.

След дебюта си на Панаира на книгата с „Дивашка жътва”, която определят като „мъжка” книга, те подготвят още две заглавия до края на годината – на познатата, но не издавана у нас американка Маргарет Мийд.

„Докато в книгата на Хофман става дума предимно за мъжете в племето Асмати, Маргарет Мийд се концентрира върху жените и по-скоро израсването на момичетата в племената в Нова Гвинея и Самоа”.

Изследователката започва кариерата си през 30-те години, когато е едва на 23 години. У нас се споменава в лекциите по етнология и антропология, но не е превеждана досега. До края на годината, обаче, ще можем да се запознаем с нейните трудове именно благодарение на „Ерове”, които в момента подготвят две нейни заглавия. Мийд е по „ женската” част – изучава момичетата в Южния Пасифик, като установява, че дамите там са много по-разкрепостени от американките през онези години.

Открийте разликите

Особеното в книгите на издателство „Ерове” е шрифтът, с който се отпечатват страниците им.

„Към момента може да се каже, че ние сме сред малцинствата, които ползваме българския кирилски шрифт на пазара. Той е по-различен от руския кирилски шрифт. Разликата е в изписването на малките букви. Руският използва умален вариант на главните букви, а този, с който работим ние, има завъртулките от училище, което го прави естетически по-приятен и същевременно по четивен, според експертите. С една дума – не уморява окото”, разкрива издателят. Той подчертава, че екипът се е постарал на книгите им да не липсва нищо. С цената на повече време, издателство „Ерове” е изпипало дебютната книга до последния детайл – от многопластовия символ на бялата корица, до мейкинга на самото отпечатване на книгата, който може да видите в интернет.

„Решихме, че така или иначе стартираме нещо ново, нека поне нищо да не му липсва. Малко издатели залагат на това. Ние използваме няколко начертания от шрифтовата система Модерато на доц. Илия Груев. Самият релеф на корицата също е по специална технология. Символът бе издълбан върху дърво, за да се получи тази маска. След това взехме отпечатък и го дигитализирахме. Ако се вгледате може да видите не само типичната маска, а и един човек, носещ две глави под мишница. А сега погледнете в долната част – има мъжки череп с дупки за очите и устната кухина”.

„Дивашка жътва” веднага хваща окото с ослепително бялата си, минималистична корица. Един релеф на бял фон. „Искахме да сме тотално различни от всичко, което излиза на пазара”, обяснява Тодор и осъзнава, че всъщност е успял. Той пояснява, че тази книга не е толкова за изчезването на Рокфелер. Тя е по-скоро за племето, което обитава района Асмати. В нея се засягат политически и антропологични теми, като проблемът на Холандия с интегрирането на подобни етноси.

„Идеята на нашето дело е, че трябва да разбираш другия. Това е идеята на културната антропология. Напоследък обществото бърка тези виждания с толерантността към различното. Затова трябва да има повече познаване на дисциплините като етнологията, да речем, защото към момента тя се свързва в по-голямата си степен единствено с изучаването на българина и явленията в България… Да, ние не сме били колониална страна и не сме имали възможност да изучаваме далечния Друг, но къде остава той в този глобализиращ се свят?

„Всички сме част от едно ветрило, трябва да можеш да разбираш всички”

И докато на Балканите ситуацията е такава, че всеки етнос се стреми да се изкара по-древен от другия, „Ерове” ще рови в миналото на по-далечните, непознатите, другите етноси. „Има достатъчно книги и хора, които пишат от България и за България. Нашите книги ще отидат по-надалеко, ще отведат до по-екзотични неща в истинския смисъл на думата. Колкото по-далече, толкова по-екзотично” е мотото на „Ерове”.

Подобни племена имат много тайни и ако не ги познаваш, а навлезеш в света им губиш живота си. Именно това се е случило и с Рокфелер. Той прави огромна грешка, тъй като не разбира и не познава кутурата на асматите. Предлага жълти стотинки за церемониални стълбове, които са крепител на баланса в селото.

„Когато член на Асмати е убит, в селото се издялква церемониален стълб и той стои там, докато човекът не бъде отмъстен – с убийство. След това стълбовете се отнасят джунглата, където се оставят да станат прах и от тях да израстнат нови дървета. А Майкъл Рокфелер е поискал да ги купи без да знае истинската им цена, просто защото ги харесва. И това се оказва фатално за него”.
Всъщност белите за подобни племена са като лоши духове. Те отключват страховете в селата на Нова Гвинея. „Представете си, тези хора са имали откъслечен контакт с белите. Те разпознават отпечатъци от човешки крак по ходилата и пръстите, но когато видят грайфери от обувки предполагат, че идва дух. Добавете към това и фактът, че чужденците идват в земите им с кораби – Отвъд морето – там, където са обиталищата на всички починали предци. За тях белите трябва да си стоят там, където са мъртвите”, разказва Тодор.

Именно страхът е разковничето. Всички се страхуваме от другото,от непознатото, от различното. Но когато му дадем да ни подуши и опознае – сме крачка напред.

Снимки от посещението на Карл Хофман при племето Асмати може да видите в галерията ни горе.