Изборите в Гърция и съпротивата на народите

| от |

Гърците се готвят в неделя да дадат власт на партията, която се обяви срещу политиката на строгите икономии – СИРИЗА. Избирателите са предизвикани както от идеята да си върнат малко от суверенитета от кредиторите на страната, така и стимулирани от усещането, че няма какво толкова повече да изгубят.

„На хората им дойде до гуша. Не търсете причината за този резултат у СИРИЗА. Тя (сегашната власт) му го даде“, казва един избирател – Георгиос Козмас, който на 72 години няма работа.

Последните проучвания дават победа на СИРИЗА между 2,9 и 6,7 пункта пред „Нова демокрация“ (НД) на консервативния премиер Андонис Самарас. Неговото коалиционно правителство (със социалистическата ПАСОК), договорено след 2012 г., извърши почти всички реформи, поръчани от тройката кредитори (ЕС,ЕЦБ,МВФ) срещу 240 милиарда евро заем за Гърция от 2010 г. насам, за да гарантира оцеляването си.

Някои реформи започват да дават плодове, но в ежедневието гърците се интересуват по-малко от успешното движение на пазарите за облигации от миналия април, отколкото от безработицата – все така над 25% – или от заплатите си, намалели 2 пъти от началото на кризата.

Самарас има своите поддръжници, когато призовава гърците да не хвърлят кърпата няколко седмици преди края на програмите за помощ.

Но още повече хора изглежда предпочитат да чуят Алексис Ципрас, който заявява, че в случай на получаване на абсолютно мнозинство за СИРИЗА в неделя „няма да има тройка“ в понеделник.

Изборите дават надежда и на други европейски радикални леви партии като Подемос в Испания, или на лявата на Жан-Люк Меленшон във Франция. Те се следят отблизо и от Националния фронт (френска крайна десница), също привърженици на съпротивата срещу Брюксел.

Партньорите на Гърция в ЕС, след като показаха безпокойство, избраха да запазят спокойствие, докато чакат резултата.

Абсолютно мнозинство?

„Гръцкият народ ще избира свободно и независимо пътя, по който да върви. Сигурна съм, че ще намерим спокойно решенията“ каза в петък канцлерката Ангела Меркел, чиято страна редовно вбесява гърците с нейните напомняния за ред.

СИРИЗА се стреми да спечели абсолютно мнозинство, благодарение на бонуса от 50 места (от общо 300), които автоматично се прибавят към резултата на победителя. За това обаче ще й трябват едновременно 36% – по-високо от очакванията – и 12% от гласоподавателите да гласуват за партии, които да не влязат в парламента (ако съберат по-малко от 3% всяка).

Трудна мисия. По-вероятно е СИРИЗА да се съюзи с партии като „Потамос“ („Реката“), новодошлите лявоцентристи, които имат между 5 и 6%, според проучванията и които успяха да вкарат двама от 21 гръцки депутати в Европарламента при първото си участие.

Друг възможен партньор, ако достигне 3%, е движението на независимите гърци.

Резултатът на вдъхновяващата се от неонацизма партия „Златна зора“ също е един от въпросите на изборите. Въпреки съдебния процес, който засегна десетки от тях за „членуване в престъпна организация“, и лишаването от свобода на седем от нейните 16 депутати, включително лидерите на партията, „Златна зора“ може да остане след изборите в неделя трета политическа сила в страната.

За партията на тази позиция гръцката конституция предвижда също опит за съставянето на правителство, ако първите две сили не успеят.

Ситуация, която би била затруднителна, повече отколкото възможна, защото не съществува никакъв шанс „Златна зора“ да намери партньори, за да управлява.

В случай на неуспех и на трите партии да съставят правителство, гърците ще трябва да се върнат пред урните през март.

В неделя 9,8 милиона избиратели трябва да отидат в около 19 500 избирателни секции. Изборите започват в 7:00 часа и продължават до 19:00 часа.

Ципрас се очаква да пусне бюлетината си в Атина около 10:30, а Самарас в този час вече трябва да го е направил. Той ще гласува в Пелопонес в 8:00 часа. /АФП, БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Изборите в Гърция и съпротивата на народите