Изборът на Марин льо Пен – заплаха за цяла Европа

Защо това ни интересува в Германия? В неделя всеки втори французин гласува на местните избори. Плашещото е, че голям брой от тях – един от всеки четирима – гласува за Националния фронт. Това е партия, която е враждебна и към чужденците, и към Европа.

Дали ни е все едно от този резултат? Не ни е. Настъплението на Десните във Франция засяга и Германия.·Тази атака може да се окаже не толкова значима, както някои се опасяваха. Но тя разтърсва основите на сградата, която често се нарича общ европейски дом.

Франция е разклатена от икономическата слабост, социално напрежение и политически гняв в продължение на много години и този факт кара нашите съседи да повярват на тази измама.

Марин льо Пен е даровита популистка. Тя остро критикува нерешените проблеми, натрупани от консерваторите (Съюз за народно движение – UMP) и социалистите (PS). Но истинските решения на тези проблеми не я интересуват.

Достатъчно й е да се надсмива на управляващата от десетилетия партия, презрително да я нарича „система“, която предава народа.

Върхът на всички тези конспирации, както всеки ден заявява тази въображаема Жана д’Арк, е, че “ политическата класа“ (classe politique) в Париж е предала този горд народ на чужда сила, на Европейския съюз и еврото, на „студенокръвното чудовище „в Брюксел.

Такива неща правят впечатление. Льо Пен представлява крайно десните сили, но тя с радост използва идеите на левицата, когато произнася речи срещу капитализма и крайния либерализъм.

Тя остро критикува отворените граници, свободната търговия, конкуренцията, общата валута. Ръководителят на Националния фронт говори така, сякаш се е учила от Карл Маркс, а не от баща си, Жан-Мари, който е бил критикуван за антисемитски изказвания.

Европейските крайно десни и крайно леви са обединени от една враждебна идеология, насочена срещу европейския пазар. Националният фронт пропагандира на французите същото, което СИРИЗА на гърците. Или това, което привържениците Podemos, новият съюз на левите в Испания, скандират по улиците на Мадрид: всички те казват, че народите са принудени да страдат в името на Европа, докато политиките на строги икономии на Брюксел водят до масова бедност.

В северната част на Европейския съюз тези теми засягат предимно десните, които по този начин се опитват да хванат в мрежите си губещите в резултат на глобализацията и формирането на вътрешния пазар. В южната част те успяват да обединят около себе си пролетариата и всички нуждаещи се.·Техните оплаквания и гняв са насочени към Берлин – новия хегемон на континента, европейският шампион в износа и предполагаемият възползвал се от кризата. В Гърция и на Иберийския полуостров радикалните леви провеждат мащабна кампания, основана на отхвърлянето на германците.

Марин льо Пен, най-видният представител на крайната десница в това отношение, е по-предпазлива. В крайна сметка, тя осъзнава, колко много от нейните сънародници са насочили ревнив поглед към „германския модел“. От тази ревност се възползва председателя на Народния фронт: „Европейският съюз и еврото сега са само интереси на Берлин“. Според не, провежданата от Меркел политика води до омраза към германците и рискува да доведе до „експлозия на Европейския съюз“.

Разбира се, Берлин и Брюксел са допускали грешки по време на кризата с еврото. И добре известни икономисти потвърждават това: радикални облекчения на дълга, програмата за икономии, а сега и мощна програма за стимулиране, включително на германските инвестиции – за тези теми спорят разумните политици.

Но точно за това не мислят поддръжниците на Националния фронт. Марин льо Пен мечтае за създаване на един всемогъща държава, която да осигури: минимална работна заплата от 1500 евро, пенсиониране при навършване на 60, по-евтин бензин.

Финансирането на тази фантазия се очаква да стане за сметка на чуждестранните имигранти, на които (в нарушение на конституцията и използване на нехуманни мерки) няма да се плащат социални помощи, а всички вносни стоки ще бъдат подложени на 3 процента данък върху вноса.

Върхът на този национален, социален марш към миналото е излизането от еврозоната.

Разбира се, Берлин и Брюксел имат по-належащи проблеми. В момента друг призрак броди из Европа – страх от „гръцки инцидент“, от колапса на еврото в Гърция.

Въпреки това, Марин льо Пен е в състояние да създаде по-сериозен проблем. Тази жена умело използваща в политически план кризата във Франция, желае да бъде избрана за президент през 2017 г. И тя вече мечтае за завръщане към френския франк. Това би било обаче икономическа лудост, нация като Франция в рамките на няколко месеца да се превърне в нация в несъстоятелност.

Ако нещо подобно се случи в действителност, от политическа гледна точка това би означавало разрушаване на цяла Европа. / NewsBG