Вижте в галерията част от творците, оформили облика на Париж

Пабло Пикасо
Един от "учениците" на Гъртруд Стайн. Най-великият художник на 20-ти век по произход е испанец, но именно в Париж той разгръща творческия си потенциал и намира вдъхновение да създаде своите шедьоври. Посещава за първи път града през 1900 г. и остава там една година. По това време изобразителното изкуство в града е в своя разцвет и младият Пикасо се потапя в артистичната атмосфера, запознава се с френската култура и литература с помощта на своя приятел Макс Жакоб. Пак в Париж, години по-късно, заедно с Жорж Брак, той създава популярното течение в изкуството – кубизъм. Пикасо е истинският пример за това до какви творчески измерения може да достигне творецът намерил мястото си в едно многолико и богато на образи общество, каквото е парижкото.

Ърнест Хемингуей
"Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник." Това пише колосът на американската литература в писмо до свой приятел през 1950-а. Близо 30 години са изминали, откакто той и първата му съпруга Хадли Ричардсън вече не живеят в малко жилище в Латинския квартал, когато той решава да напише своята автобиографична книга "Безкраен празник". В нея писателят разказва за Париж, където живее през 20-те години. Париж на "лудите 20" – място, в което е съсредоточен литературният елит, препълнените кафенета, в които се говори за литература и изкуство, град на удоволствията и безгрижието. Тези неща може днес вече да не се срещат под същата форма, но със сигурност оставят своя културен белег върху града и ни карат да го обичаме.

Гертруд Стайн
Голямата дама от улица Флерю 27. През 20-те години влиянието й в културния живот на Париж е толкова силно, че всеки артист, независимо от попрището си, отива в апартамента й, за да получи критика. Жената, чието основно умение е да открива таланти и да ги покровителства, е една от създателите за атмосферата в Париж през 20-те години. Пикасо, Хемингуей, Фицжералд, Езра Паунд са само част от имената, които търсят мнението й. Самата тя живее в Париж от малка, привързана е към града и заявява за него: "Америка е моята страна, Париж е моят дом."

Жо Дасен
Поредният артист, роден извън Франция (в Америка), чието творчество оставя дълбока следа. През 70-те неговите песни оглавяват музикалните класации. Най-известната му песен, "Шанз-Елизе" и до днес се свързва с града на любовта. Творчеството му е пропито с темите, характерни за цялата френска литература, изкуство и музика и е неминуемо да не се превърне в проводник на обаянието, което притежава Париж.

Виктор Юго
"Свобода, равенство, братство". Френската революция. "Клетниците" - може би най-известният френски роман, който запечатва облика на Франция. А неговият автор е национално богатство за страната. Ако Едит Пиаф е символ на френската музика, Виктор Юго е такъв на литературата. Съвременните анализатори описват най-популярния роман на Юго като любовна афера с Париж, призив към французите да се борят за онова, в което вярват и любов и носталгия на самия автор по града, който завинаги запечатва душата му.

Тулуз-Лотрек
Бел Епок – изгубеният рай! Златните години за културата, изкуството, икономиката, индустриализацията. Фотографията е в своя разцвет, появява се киното, настроението е оптимистично, кабаретата са препълнени, удоволствието е издигнато в култ. Париж кипи от живот. В тази среда живее и твори постимпресионистът Анри дьо Тулуз-Лотрек. Цялото му творчество е отражение на приказната епоха, което по презумпция показва откъде е дошло вдъхновението. Живее в известния квартал, дал дом на редица дейци на изкуството – Монмартър. Голяма част от творчеството му е отредено на танцьорките, кабаретата, на живота, по който всички се опияняват в края на 19-и век.

Хенри Милър
Роденият в Америка писател живее в Париж от 1930-та до 1939-та година. Настанява се в квартира, за която плаща неговата покровителка, писателят и журналист Анайс Нин. В този период започва да пише своя шедьовър – "Тропик на рака". Пленен от живота в Париж, той създава този полуавтобиографичен роман, разбивайки всички установени дотогава стереотипи. Показва Париж такъв, какъвто е, в детайли. Целият разврат, сексът, всичко, с което се сблъскват бедните артисти, жадни за успех, замаяни от магията на града. И докато във Франция романът моментално е оценен (никаква изненада), то в родната му страна е забранен за издаване. Но истината е, че именно тази творба представя града по забележителен начин, показвайки какво всъщност преживяват всички онези души, изкушени от нощния мрак и озверели от глад и бедност.

Коко Шанел
Една от основните асоциации за Париж е модата. А френската мода – това е Коко Шанел. Жената, която прави революция в модата, водеща фигура в парижките среди през 20-ти век и до днес френската (и световна) мода се свързва с нейното име. За нея години по-късно Пиер Берже ще заяви: "Шанел даде на жените свободата. Ив Сен Лоран им даде силата." За това, че променя не само вида на жените изцяло, но и техния начин на живот, тя се нарежда сред символите на Франция. А къде другаде в онази епоха би могла да постигне този успех, ако не в Париж...?

Едит Пиаф
Символът на Франция! Дребното момиче, родено в беден парижки квартал, изпълнява великите френски музикални шедьоври като "La vie en rose", "Non, je ne regrette rien, "Milord", "Padam, padam" и много други, които са емблеми не само на френската музика, но и на цялата култура на страната. Духът на Франция се усеща от всеки акорд в тях.