„Пастернак“
„Пастернак“
„Пастернак“
„Плъховете“
„Плъховете“
„Най-силният“
„Най-силният“
„Малката бомба“
„Малката бомба“
„Предложението“
„Предложението“
„Докато смъртта ни раздели“
„Докато смъртта ни раздели“
Истински диви приказки
Има нещо много специално в начина, по който испанците и аржентинците правят кино. При тях всичко е някак по-драматично, по-нетърпимо, по-мрачно, по-любовно, по от всичко… Не е случайно, че най-известните сапунени сериали (включително и тези, които са адаптирани в Америка) идват от тяхната култура.
И все пак този тип кино, от тези народи е много различно и трябва да си подготвен за него, когато решиш да го гледаш. Моят първи сблъсък с него беше отдавна, но и досега любим във филмографията от Испания специално, си остава „Сексът и Лусия“. Толкова бях шокирана, колко свободно тези хора говорят за секс, правят секс и се разхождат чисто голи, без това да е особен проблем. За дете, закърмено с американски филми, в които дори и пушенето в кадър понякога е проблем, това си беше направо революция. После открих, че не е, а тези хора и най-вече киното и историите им, са си просто такива.
Наскоро попаднах на друго аржентинско този път, бижу – филмът „Диви истории“. Както предполага заглавието в този филм имаме няколко диви истории, разказани по различен начин и с различни персонажи. Приликите? Всички разказват за обикновени хора в необикновени ситуации или обратното. Ама много необикновени, не се бъзикам.
„Диви истории“ е аржентино/испански филм, номиниран в категорията „чуждоезично кино“ на Оскари 2015-а. Той не взе наградата, тя отиде при полския „Ида“, но самата номинация говори нещо. Макар филмът да е на чист испански и действието на част от историите да се развива там, филмът се води от Аржентина, тъй като неговият създател – сценарист и режисьор – Дамиан Шифрон, е родом от Аржентина. А филмът е посветен на баща му.
Какво представлява „Диви истории“? Той е като „Париж, обичам те“, само че в него има смърт и… бой. И няколко луди жени. И съответно луди мъже. Никой не се напива, но всички се държат като откачалки. Защо? Защото са попаднали в ситуации, в които всеки един от нас ежедневно се сблъсква и избира да погледне встрани, за да не си вгорчава живота. Както казва един от персонажите в една от историите: „Имаш два избора – или да платиш и да забравиш, или да си скапеш сърцето от мъки и да няма никакъв резултат“. За да има филм обаче, те избират второто.
„Диви истории“ е аржентинско/испанска черна комедия – в най-черните нюанси на комедията – която разказва шест независими истории. Това са „Пастернак“, „Плъховете“, „Най-силният“, „Малката бомба“, „Предложението“ и „Докато смъртта ни раздели“. Освен, че са в общ проект, историите имат и няколко общи неща – обикновена на пръв поглед случка, която прераства в драматично събитие, което пък свършва фатално понякога. В тях нито един от персонажите не се примирява, че „нещата просто така се случват понякога“ или че „ми това е животът какво да се прави“ и заради това настъпват Дионисиевите дни в рамките на няколко часа, няколко минути или няколко дни. В зависимост от историята. И най-готиното – изходът винаги е безумен и в повечето случаи – смешен.
„Диви истории“ е гротескна картина на света, безумното ежедневие и онези дребни камъчета по пътя, които спират живота ни иначе да бъде песен. Той е саркастичен поглед към ежедневието, каквото го познаваме, с ясната идея, че независимо от всичко, не трябва да му се даваме. Той показва онзи малък 2% от хората, които правят нещо, без да им пука от последствията, защото им пука за тях самите.
„Диви истории“ ще върви цяло лято – съответно август и част от септември, в независимите кина у нас, включително и най-яко – може да го гледате на лятно кино. Ако обичате европейско кино, сарказъм и ирония, то това е вашият филм.
