Индия – новата цел на технологичните гиганти
Досега Китай беше свещената земя за технологичните производители заради големия глад на средната класа за най-нови технологии и джаджи.
Apple и Samsung изливаха ресурси в държавата и местните марки като Huawei и Xiaomi и се бореха ожесточено за своята роля в тази дейност. Днес обаче, след стотици милиони продажби, изглежда, че китайският пазар се забавя и тези компании насочват вниманието си към следващото „голямо нещо“.
Индия има всичко необходимо да предизвика новата „златна треска“
Населението й от около 1.3 милиарда души се очаква да задмине това на Китай до 2028 година. Страната вече се е превърнала в третия най-голям пазар в света, но относително малко индийци – приблизително 1 на всеки 10, притежават смартфон.
В Бразилия умни телефони имат 36% от хората, в САЩ – 52%, а в Китай – 55%. Според прогнозите пазарът в Индия ще се развие и до 2020 година грубо 40 на 100 от хората ще притежават смартфон, което се оценява на около 250 милиона смартфона всяка година.
Засега Samsung е водещ играч на пазара, въпреки че индийската Micromax успя да отбележи няколко големи успеха през последните години. Но няма компания, която да е превзела напълно индийската сцена, което прави всички фирми нетърпеливи да намерят ъгъла, от който да спечелят най-голямо преимущество на пазара.
Базираната в Пекин компания Xiaomi е сред най-агресивните играчи. Миналата година тя доведе бившия директор в Google Хюго Бара в Индия, защото според него това е най-големият пазар след Китай, който някой ще настигне Китай.
За фирмите, които искат да пробият на индийския пазар, е важно да разберат от какво имат нужда потребителите.
Засега потребителите предпочитат по-евтини телефони и до момента 42% от всички продадени са на цени под 100 долара. Затова и се очаква сблъсъкът да бъде на полето на ценообразуването.
Това е лоша новина за Apple, които трудно ще намерят мястото си на този пазар със скъпия iPhone. Освен това повечето смартфони все още се продават в магазините, а не онлайн, което се дължи на предимно селскостопанското население, а то не е добре свързано в мрежата.
