Идилията „къща на село“
Погнати от пипалата на урбанизацията, все повече хора се отдадоха на мечтанието да имат къщичка на село, в която да бягат от стоновете на големия град, поне през уикенда. Който можа – купи нова къща. Някои реставрираха стара, други директно се преместиха в околиите на градовете.
Естествено, и тук фантазията се разминава с реалността. Когато се сдобих с къща с двор, си представях как отивам там събота сутрин, люлката е покрита с шарени възглавнички, цветната леха изобилства от лалета, ириси и калцеоларии, на масичката е сервирано кафе с канелени бисквити, а над люлката е надвиснала лоза с огромни чепки грозде, от които похапвам като разплут, римски император.
Уви, посещението на къщата всеки уикенд се оказа обречена мисия, в резултат на което добри хора прибраха люлката и масичката, цветната леха заприлича на бомбардирано гробище, а лозата изсъхна и почерня.
Всички говорят колко пречистващо действат птичите песни на зазоряване и миризмата на естествен конски тор привечер, но никой не предупреждава изнежения, градски човек какво всъщност означава да имаш къщичка на село. А именно: една безспирна борба, в която губещият винаги си ти.
На село няма роботи-прахосмукачки. Там всичко се мете с метла – онзи уред с дълга пръчка и нещо като слама, който се язди от вещиците и Хари Потър. Човек научава разликата между гребло, права лопата и бел. Има достатъчно видове насекоми, за да се създаде цяла нова класификация, като онези, които познаваме от града, също са там, но три пъти по-едри. Обикновено се намира ято оси, които свиват гнездо някъде близо до храната, което превръща романтичното ядене на барбекю в игра на руска рулетка. Ако оставите във външната чешма празни бутилки, може да сте сигурни, че след седмица ще намерите вътре мъртви животни, които варират от паяци, през гущери до котки. Тревата расте с по метър на минута и ако сте окосили на първо число от месеца, на седмо число отново ще се налага да стигате до къщата с помощта на мачете. Освен това, ако не полагате грижа за растенията, по-усърдна и постоянна от грижата за новородено, единственото, което ви чака, е да станете свидетел на поголовна градинска смърт. Слънцето убива цветята, животните, които прескачат оградата и маркират храстите, убиват храстите, а въздухът убива черешите. Ако варосате крушите, може да спасите самите круши, но да видите сметката на минзухарите, които растат под нея, поливайки ги неволно с негасена вар.
Нека приемем, че решите да играете ролята на миротворец в тази необуздана война и положите нечовешки усилия да отгледате здрави дървета и красиви цветя. Възможно е да не сте предвидили, че почвата в този край не е чернозем, а мергел, което значи, че корените на растенията стигат до по-малко от метър, след което се забиват в скала. След литрите изляна пот, отново ще получите реколта, равняваща се на шепа череши с размер на костилка на купешка череша и няколко вяли стръка лук.
Да не забравяме влагата и мухъла, които за два дни без усилено пръскане със Savо, се просмукват в цялата къща и в костите ви, докато не започнат да ви мъчат артритни болки.
Нощите са тихи и на небето се виждат звезди – онези блещукащи точки, които в града сме забравили. Недостатъкът е, че сте ако сте чели повече Стивън Кинг и сте изгледали няколко хоръра, вероятността фантазията ви да заработи на пълни обороти, рисувайки върху стената срещу спалнята картини, в които местният алкохолик се оказва последовател на Фреди Крюгер и ви прегазва с градинската косачка, е твърде голяма.
Сутрините са идилични, но започват около 5 ч., когато се буди петелът на съседите и решава да възвести будното си състояние на вашето, и околните три, села. Ако наоколо има овчици и козички, това ви дава възможността да фотографирате истинска пасторална картина, но сериозно заплашва люляка, който вирее по оградата ви.
Та ако сте решили да си построите вратичка за бягство от града и да си купите къща на село, помислете пак. Навярно ще получите няколко мързеливи, безхаберни следобеди под асмата (не и ако имате пролетна алергия – това вместо асма, ще се радвате на астма). В замяна – ще се обречете на къртовски, селски труд и мазоли по дланите, освен ако не искате да обитавате къща, пълна с паяжини и трупове на белки и двор, по-див от джунглата край Амазонка.
