И пак ще се оставим да ни заслепят

Най-скъпите игри в историята на Зимната олимпиада, грандиозен спектакъл за откриването: Путин залага на гигантските мащаби, а публиката отново ще се остави да бъде заслепена. Коментар на Йоша Вебер от Дойче веле.

Олимпиадата в Сочи бе открита с впечатляващо шоу, по време на което тихо заваля сняг. 40 000-те хиляди зрители в Олимпийския стадион не повярваха на очите си. Да не би пък Путин да е сключил договор и със Свети Петър? Не. Снегът беше изкуствен и се изсипа от покрива на стадиона след натискане на специалния снежен бутон.

Сочи е новата гордост на Владимир Путин. Черноморският град с множеството помпозни новопостроени сгради, които трябва да внушат, че Русия може всичко, че и тя може да стане център на световния спорт. „По-рано тук имаше само пчелари. Но ето, че аз посочих с пръст това място“, каза наскоро Путин по телевизията. Посланието бе ясно: посочването с пръст е достатъчно, Владимир Владимирович Путин е всемогъщ.

МОК е под международен натиск

Международният олимпийски комитет (МОК) е силно впечатлен. „В рамките на седем години тук беше реализирано нещо, което другаде би продължило десетилетия“, изтъкна неговият президент Томас Бах по време на откриването на Олимпиадата. Пълно единодушие. Та нали и двете страни имат едни и същи икономически интереси! Олимпийските игри трябва да донесат милиони както на домакините, така и на МОК. Затова е по-добре да не критикуваме домакините, нали?

Точно затова бе изненадващо, че в речта си при откриването на игрите Томас Бах си позволи да отправи и критики, макар и те да бяха формулирани доста дипломатично. „Спортът се обявява срещу всяка форма на дискриминация“, каза той, визирайки руските хомофобски закони. Освен това президентът на МОК благодари на работниците от Сочи за свършеното от тях в „нерядко тежки условия“, явно имайки предвид лошото отношение към гастарбайтерите по строителните олимпийски обекти. Фактът, че Томас Бах вплете подобни пасажи в словото си при откриването на Олимпиадата показва колко е голям общественият натиск върху МОК. Защото списъкът с критиките към тези Олимпийски игри е дълъг колкото самия Сочи (най-дългият град в Европа).

Освен подклажданата от Путин хомофобия и експлоатацията на гастарбайтерите, на бял свят излязоха и много други истини: за замърсяването на околната среда и принудителните изселвания, за да има място за новите спортни съоръжения, за арестите и опитите за сплашване на критици на Олимпиадата.

„Спортът няма нищо общо с тези съпътстващи обстоятелства“, твърди глутницата спортни функционери. Подобно обяснение се чува както от ФИФА по отношение на Световното първенство по футбол в Катар, така и от МОК във връзка с Олимпиадата в Сочи. Само че те се лъжат. Спортът е силно политизиран. Спортът е властови инструмент и пропагандно средство, както демонстрира и Путин с грандиозното шоу при откриването на Олимпиадата. Политици като Путин имат нужда от спортния блясък, а спортните организации като МОК имат нужда от милиардните инвестиции в насърчаването на спорта и изграждането на спортните съоръжения. Спортът обаче твърде често предоставя своите големи международни изяви на този, който предложи най-висока цена. А това не винаги е безупречният демократ.

Колко лесно ни заблуждават

С началото на спортната надпревара всички тези неща отново отиват на заден план. Сега се броят медалите, стотните от секундата, точките на журито и съдийските грешки. Идва ред на радостните сълзи на победителите и разочарованието на победените. Спортистите в Сочи наистина ще ни предложат големи емоции. И ние с удоволствие ще се оставим да бъдем заслепени от тях. За кой ли път?