И компютърните програми не са моногамни (Тя)

И компютърните програми не са моногамни – като хората, „разкрива“ филмът „Тя“ (Тя е глас) на Спайк Джоунз. Склонността им към повече връзки /в случая 841/ изпитва на гърба си Хоакин Финикс – в ролята на романтичния самотник Тиодор, който открива сродна „душа“ в новата операционна система „Саманта“ – Скарлет Йохансон, само като глас.

Ейми Адамс, Руни Мара, Оливия Уайлд, Крис Прат също сасред актьорите в продукцията с многобройни награди и номинации,включително за „Оскар“. „Тя“ излиза по нашите екрани на 7
февруари.

В Лос Анджелис в близкото бъдеще Тиодор е объркан, сантиментален човек, който пише трогателни интимни писма от името на други хора. След края на дълга емоционална връзка той си купува съвременна нова операционна система, рекламирана като интуитивен и уникален субект. „Саманта“ разполага с ведър женски глас и се оказва изненадващо проницателна, чувствителна изабавна. Приятелството между двамата се задълбочава и постепенно се превръща в дълбока привързаност и взаимна любов. . .

„Един от най-предизвикателните аспекти на една връзка е да бъдеш наистина честен и интимен с човека, когото обичаш, и да позволиш и той да бъде такъв. Ние се променяме, така че въпросът е как да позволиш на човека до себе си свободата да бъде това, което е във всеки момент, в какво се превръща, можеш ли все още да го обичаш, може ли той все още да те обича“, коментира Спайк Джоунз. Идеята за „Тя“ „зрее“ в главата му в продължение на години.

„Първоначалната искра беше статия, която прочетох в нета преди около 10 години, за обмен на съобщения с изкуствен интелект. Свързах се с такава операционна система и казах: „Здравей“, а тя ми отвърна: „Здравей“. „Как си?“ – „Добре. А ти как си?“ Поседях още малко и ме обзе възторг, че говоря с това нещо и то ме слуша. После илюзията бързо изчезна и осъзнах, че е като папагал, който само повтаря заученото. Но първоначалното ми впечатление ме развълнува“, разказва режисьорът.

„Исках да докосна нуждите и страховете, оценките и очакванията, които внасяме в една връзка, нещата, които не искаме да признаем, или които се преструваме, че не са ни нужни, начините, по които се свързваме един с друг, или се опитваме и не се получава. Ние искаме да ни опознаят, но в същото време се страхуваме да се разкрием“, допълва Спайк Джоунз.