И българско заглавие сред 10-те най-обичани балетни представления у нас
И българско заглавие сред 10-те най-обичани балетни представления у нас. В челната десятка определено преобладават руските творби – шест (даже шест и половина – с „половинката“ на Родион Шчедрин при Кармен), следвани от французите – с три заглавия, два са балетите, написани на австрийска територия, и по един – от Норвегия и България.
Ето кои са най-харесваните от българите балетни спектакли – според допитването на БНР (предаването „Каста Дива“).
10. На десета позиция са три балета – „Нестинарка“ от Марин Големинов (единствената българска творба в десятката, танцовата драма за любовта между Демна и Найден, която предизвиква невиждан фурор в София при премиерата си през 1942 година и въпреки заклеймявания от комунизма „мистицизъм“ в сюжета винаги е била най-представяният по света български балет), който е с равен брой гласове със „Спящата красавица“ на Чайковски и със „Зорба гъркът“ на Микис Теодоракис.
9. Тук имаме два „равни“ балета – „Спартак“ от Арам Хачатурян (широката публика може би не знае, че една от темите от този балет е важна част от музикалната картина на филма „Ледена епоха“) и „Кармен“ от Бизе-Щедрин (в смисъл, че руският композитор е взел темите от прочутата опера на Бизе и ги е оркестрирал за струнни и перкусии)
8. Отново с равен резултат – „Шехерезада“ на може най-големия пътешественик сред композиторите Николай Римски-Корсаков и „Баядерка“ на австрийския цигулар-виртуоз Лудвиг Минкус.
7. Тук е красивата „Копелия“ на френския композитор Лео Делиб – балет с леко комичен сюжет и доста трудна съдба в началото (първоначалният шеметен успех е прекъснат от Френско-пруската война), но след това се превръща в най-поставяното в Парижката опера заглавие.
6. Тази позиция делят прочутата „Силфида“ на доста непознатия като име норвежки композитор Херман Льовенскьолд и така известното „Болеро“ (1928 г.) на Морис Равел, което той първоначално пише като балет, посветен на Ида Рубинщайн.
5. Челната петица започва с „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев – оттук-нататък равни точни няма. Това е най-късно написаният балет в десятката – Прокофиев го завършва през 1935 година, тогава големите руски театри определят музиката като „невъзможна за танцуване“ и премиерата му е чак три години по-късно, при това в Бърно, на сцената на Болшой театър историята на Шекспир през погледа на Прокофиев е представена чак през 1940 година, но следва един истински „победен марш“ по световните сцени.
4. Красивата и романтична „Жизел“ от Адолф Адам – учителят на Лео Делиб, който, между другото, е автор на оригинала на една от най-прочутите днес коледни песни, широко известна с английския си текст (O Holly Night)
3. На трета позиция българските почитатели на балета класират „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус – единственият композитор (освен безпорният победител Чайковски) с повече от един балет в десятката.
2. На крачка от върха е приказната „Лешникотрошачка“ – безспорно най-играното около Коледа балетно заглавие в света, създадено от Чайковски и наречено – неслучайно – балет-феерия!
1. Безспорният победител, при това със значителна разлика, и съответно най-обичан от българите балет се нарича „Лебедово езеро“ – така че руският гений Пьотр Илич Чайковски е с двойна победа – той е автор на двата балета с най-много гласове! „Лебедово езеро“ за мнозина е символ на балетното изкуство, а образите на Одета и Одилия – емблематични за борбата между доброто и злото
Лили Големинова
