Художникът Деян Янев – между съня и реалността

Когато еротичното, фантастичното, злободневното и социалното се преплетат едно в друго до последния детайл – това е художникът Деян Янев.

Той е роден с генетично заложен усет за изобразителното изкуство и вроден талант, оценен у нас и в чужбина. Деян е син на майстора на градския пейзаж Стефан Янев и живописецът Младенка Янева. „Може би това, което ни обединява в рисуването, е търсенето на детайла. Картините на баща ми са по-реалистични, но всеки си има различно усещане. Все пак баща ми е първият ми учител. Той ме подготви за художествената гимназия. Помня как казваше „хайде, смеси тази боичка с тази… Оттам съм запомнил, че топли и студени цветове не могат да се смесват, защото става понякога кал. С времето човек се научава да работи с боичките. Като забъркаш всичките цветове на веднъж става сиво. Играта на живописта е всичко пред нас, защото животът е палитрата“, разкрива за първите стъпки към платното Деян.

Янев завършва художествената гимназия и следва живопис в Националната художествена академия при проф. Андрей Даниел. В този период специализира и във Виенската академия за изящни изкуства при проф. Ади Розенблум. Сега е на 31 години, рисува откакто се помни и доказва, че кръвта вода не става, но и че има собствен стил. Пада си по сюрреализма в комбинация с Drum and Bass.

Като съвременен представител на революционното движение си играе прекрасно с маслените боички, както нарича материалите си умалително, като добавя щипка неочаквани съпоставки и голямо количество изненада. „Сюрреализмът ми дава най-голямата свобода да представя това, което съм си въобразил. Защото ме влекат тези произведения на изкуството, за които е необходимо въображение. Преди започването на картини, започвам да си фантазирам. Това е най-забавното в изкуството, защото се получават невероятни неща, които могат да живеят само в картината. Придавам на чисто мъртви предмети черти от ежедневието, характеристики на едни живи същества и различни епохи. Картината е това средство, в което мога да запечатам мисълта си“, разкрива за похватите си художникът.

Всъщност картините му носят духа на карикатурата и социалната журналистика.

Чрез комбинация на символи Деян Янев използва умело метафорите на цветовете и платното като същински Жак Превер ( бел. ред. – поет, виден представител на сюрреализма във Франция) върху белия лист.

Янев превръща платното в платформа, на която да представи собствената си гражданска позиция и същевременно да разкрие как вижда реалността през кривото огледало на фантазията си. „Чрез символите вкарвам ирония, която, от една страна, е вид насмешка, от друга страна – носи чувство на тъга, защото олицетворява проблемите на ежедневието. Картините ми са по социални, наболели теми като войната, любовта, свръх консумацията и егоизма“, разказва художникът.

Така прави 12 самостоятелни изложби и участва в над 22 колективни. Нестандартният му похват и изпипването на детайлите накара германците да възкликнат:

„О, чудесен принт, хер!“.

А в крайна сметка се оказва, че пред изумените им очи е истинска картина – маслени бои върху платно. „Това се случи по време на последната ми изложба през февруари тази година в град Есен. През ноември имах още една изложба там. Смея да твърдя, че Германия харесва моите творби. Бяха искрено изумени, че това, което виждат, е картина. На германците им харесва свързването на мисълта с детайла. Най-интересното е, че всеки един човек тълкува различно картините ми. Понякога, като ги слушам, се чудя дали не съм по-съгласен с тяхното мнение, отколкото с моята първоначална идея“, шегува се Деян Янев. За него тълкуването на картините е най-важно. „Изображенията трябва да те карат да мислиш. Картините трябва да разказват нещо, да палят въображението ти. Тогава имат стойност“, допълва той.

Като повечето сюрреалисти и Деян Янев се бори за създаването на нова естетика и нов социален порядък.

Той създава изнервящи, нелогични сцени с фотографска точност, на платното му се появяват странни същества и предмети от бита, които естествено дразнят подсъзнанието.

През 2000-2005 една от основните теми в платната му са характеристиките на прехода. „Понякога се чувствам като журналист с четка и изобразявам фантазно своето виждане за София. Ежедневни ситуации, гледки. Картината „Кафе“ (виж в галерията горе) разкрива младежките чувства от онези времена, когато още имаше мобифони и квартални дискотеки. Засяга идеята за нашумялата пошлост, снобария и въобще за тъмните типажи на града“, разказва Деян.

След 2005 година Деян специализира във Виена и Париж.

Френската столица оставя незаличима следа в живота му. „Беше страхотно преживяване за мен. Отдадох се на градски пейзажи и портрети от улиците на Париж. Направих обща изложба. Опитах се различни неща да покажа, не просто различни места, а онова красивото, мистичното и урбанистичното. там е бъкано с народи, които имат различен маниер дори в ежедневието. Понякога Париж е розов, понякога е син, напоследък е кърваво червен заради атентатите. Но въпреки всичко аз пак бих го нарисувал по същия начин. Неизбежно е всичко да има някакъв отпечатък върху изкуството, но у нас не трябва да има страх. Не трябва да се превръща в страхово-икономическа война. Дори да не знаем какво точно се случва в момента, искам да покажа, че не, Париж не се е променил. Нито Брюксел. Бих си ги нарисувал по същия начин. Да продължава да се живее над тези конкретни действия, да продължава да живее…“, казва Деян Янев.

Освен от Париж, Деян Янев се вдъхновява най-много от мисълта. „Освобождавам си мислите и ги насочвам към конкретната тема, която искам да започна на платното. Точно с въображение и мисъл се създават неща, които могат да останат само в картините. Придавам живот на несъществуващи неща, които носят белезите на реалността и днешния ден“.

Когато отключващата мисъл се зададе, Деян се отправя към тавана – мястото, където са рисували майка му и баща му и където сега твори той.

Картини на Деян Енев можете да видите на предстоящата изложба на 19 април в галерия „Академия“, както и през септември на традиционните „Есенни изложби“ в Пловдив.

Някои от творбите му може да видите в галерията горе.