Хр. Иванов: Съдебната реформа изисква промяна в конституцията

Има мерки в актуализираната стратегия за реформа на съдебната система, които изискват промяна в конституцията. Това отговори правосъдният министър Христо Иванов на въпрос на БГНЕС дали може да се приложи актуализираната стратегия за реформа в съдебната система без промяна в Конституцията.

Като например въвеждането на пряка конституционна жалба, но това е дългосрочна мярка около, която има доста висок консенсус. Има мерки, като разделението на ВСС, които в зависимост от сложни технически нюанси могат да се направят по мое убеждение и с промени в Закона за съдебната власт, и с промени в Конституцията, каза той. Иванов уточни, че няма спор, че ако се направят с промени в Конституцията ще се позволи много по-съществена преработка на модела на ВСС, каквато, според него, безспорно е нужна. Но, има форми, в които това може да се направи само на законодателно ниво. Въпрос оттук нататък е на фино политическо моделиране и на разговор за какво ще съберем подкрепа. Имаме и двата хода, заяви правосъдният министър.

Разбирам, че има много хора, които се надяват по този начин да пратим разговора в десета глуха. Разбирам, че сега не е много удобно директно да излезеш срещу съдебната реформа и да се окажеш неин опонент, хитрината, която се измисли, че казваме – по принцип не е лоша идея, но това изисква промяна в Конституцията и може би Велико Народно събрание, а може би и преместване на България с няколко градуса на картата, за да е ясно, че започваме от нулата. Но, реформа ще има, подразделение на ВСС така, че да осигурим наистина решенията по чувствителни теми, засягащи независимостта на съда да се взимат от мнозинство, което е съставено от съдии, избрани от съдии. Тази формула има ясна политическа воля да бъде приложена и тя ще бъде приложена, коментира Христо Иванов. Той смята, че това ще отключи въпроса за самостоятелното управление на прокуратурата, ясното носене на отговорност от един колективен орган, ще направи много по-малка тежестта на политическата квота така, че тя наистина да влезе в ролята си на коректив, а не на тъмна материя, която определя всички процеси. Има много сериозен смисъл в тази мярка, въпреки, че се опитват да я подценяват, каза още министърът на правосъдието.

По време на преговорите сме го преживявали, когато Конституционния съд отхвърли предложението за промени в Закона за съдебната власт и там започнахме да се въртим в кръг по отношение на съдебната реформа. Това е лоша тактика за страната. Да се оправдаваме с това, че е необходима промяна в Конституцията е първата стъпка, следващата стъпка ще бъде някой да каже, че е необходимо Велико Народно събрание. По думите им ще ги познаете, коментира въпроса от своя страна вицепремиерът Меглена Кунева. Тя припомни, че Конституционният съд не е съд като всеки съд, той не се самосезира, някой трябва да подаде искане за тълкуване или да се отхвърли едно предложение.

Убедена съм, че това, което правим ще доведе до по-ефективна работеща съдебна система, каза Кунева и подчерта, че въпросът е дали всички политически ангажирани субекти искат да има съдебна реформа или не, дори и с цената на това, когато имат известни съмнения да не отиват веднага към жалба в Конституционния съд.

За промяната на Конституцията не е оправдание, то може да бъде само обединение. Разговорът за Конституция винаги е обединение на нацията. Ако се стигне до това да се подкрепят промени в Конституцията, за да се циментира направеното през предложението за Съдебна реформа, ще го подкрепим. Не трябва промените в Конституцията и идеите за Велико Народно събрание отново да изпратят в небитието желанието да имаме икономика, по-спокоен живот и това, което всички знаем какво означава – нормална държава, твърда бе тя. Кунева информира, че днес тя и Христо Иванов ще обсъдят с председателя на НС възможността, ако се наложи да се върви към промени в Конституцията. /БГНЕС