Хората на Родопите: Встрани от главния път

Една поредица за хората, културата и природата на Родопите от Роса Фроум

Роса Фроум е родена през 1989 година в Испания. Тя е пътувала и работила по проекти в социалната сфера и околната среда в Непал, Парагвай и Балканския полуостров. Журналист по професия, но ако я питате ще ви отговори, че “иска да разказва истории“. От по-студените въпроси (какво, кой, къде, кога и как) тя се старае да засегне особено “истории, които могат да донесат промяна“. В Родопите тя слуша с интерес, нетърпение и понякога – с носталгия, историите на хората от един от най-отдалечените краища на България.

Едно от най-интересните преживявания, докато пътуваш из Родопите в България е да хванеш непознат път. Неговите завои, стръмнини, дивотия и широчина, вероятно ще оформят вашето приключение. Или пък не. Понякога е просто до късмет. Във всеки случай, страхът да се загубите или да пропуснете обяда си не бива да ви спира. Откритото и положително поведение ви гарантират топло и гостоприемно посрещане от местните родопчани, а също и незабравими мигове.

По пътя от Косово за Чепеларе има перфектна отбивка за този тип приключения. Тя е обозначена с голям знак с имената на три села: БОГУТЕВО/ОСТРИЦА/ЛИЛЕКОВО. Може би, поради липсата на туристически атракции, паметници или исторически забележителности или пък може би, защото е близо до ски курорта Чепеларе, тази отбивка е непозната и неизследвана дори от местните.

Така или иначе, съвсем нов асфалтов път ни отведе до няколко кратки истории за непознат район в съвременния живот. Очарователни, не винаги идеални, но стъпка в посока по-доброто разбиране на голямата история за „Родопите през погледа на Роса Фроум“.

Богутево

Докато се разхождахме покрай старите дървени къщи се чудехме къде са жителите на селото. Зима е, навярно са си по къщите. Само няколко комина пушеха в небето.

В малката селска кръчма един стар мъж си пиеше кафето. Гледаше ни втренчено, може би учуден от присъствието ни. Намигна ни с приятелска усмивка.

Кръчмарката бързо ни сервира кафе. Поговорихме си малко с нея. Нямаше оптимизъм в думите й. „Тук няма работа. Младите хора заминават в чужбина или се местят в Чепеларе, старите хора си стоят у дома и стават по-стари. И … къде са животните? Няма животни, само старите дървени плевни напомнят за тях“

Острица

Въпреки, че в Острица има много повече къщи, ние не видяхме хора там. В общината никой не отговори. Селото е разположено на стръмен склон, та от пътя видяхме няколко мъже да секат дърва. Решихме да не ги безпокоим.

Лилеково

В Лилеково намерихме три помакини, които плетяха, седнали край пътя: сестрите Джуркови. „В това село са останали само бабите“, ни отговориха, препичайки се на слънцето. Разрeшиха ни да ги снимаме. (Част от снимките можете да разгледате в нашата галерия горе.) „Почакай да изхвърля цигарата“, каза едната, „не искам да изляза с нея във Фейсбук!“

Докато разговаряхме се появи четвърта жена – носеше две огромни греди. Идваше от поляната, където държеше самотна си крава. С удоволствие позира пред фотоапарата, като междувременно попита: „Ще ме сложите във Фейсбук, нали?“

Още от магията на Родопите можете да откриете тук.