Хората на Родопите: Ряката

Една поредица за хората, културата и природата на Родопите от Роса Фроум

Роса Фроум е родена през 1989 година в Испания. Тя е пътувала и работила по проекти в социалната сфера и околната среда в Непал, Парагвай и Балканския полуостров. Журналист по професия, но ако я питате ще ви отговори, че “иска да разказва истории“. От по-студените въпроси (какво, кой, къде, кога и как) тя се старае да засегне особено “истории, които могат да донесат промяна“. В Родопите тя слуша с интерес, нетърпение и понякога – с носталгия, историите на хората от един от най-отдалечените краища на България.

Знае се, че говорът на родопчани е различен. Понякога даже звучи като български диалект. „Стобила бабулка на варгулка“ – обяснява Замфир – означава „кацнал бръмбар на камък“.

Замфир е от село Ряката, по родопски, или Река – за останалата част от света. Моли ни да му се обадим поне два дни предварително, преди да го посетим в селото. „Следващия път ще стопля къщата, ще сготвя заек или опека диво прасе“. Замфир напомня на някой от неукротимите гали във Франция. Но вместо да дава отпор на римското владичество, той има вълшебна отвара, която му помага да посреща всеки ден с широка усмивка. “Замфир! Имаш ли зайци за продан?“ – пита преминаващ наблизо мъж. „Не. Гледай! – отговаря той, галейки голямото си шкембе – Изядох ги всичките!“.

Макар и да не е успял да опече диво прасе за нашата среща, Замфир ни посреща топло с кафе и бисквити на мегдана на селото. Специална кръгла маса е поставена на най-слънчевото място пред селския магазин. Тази стратегическа позиция ни позволява да видим почти всички от 300-тината жители на Ряката. Някои от тях само минават, но други се задържат, вероятно от любопитство към нас.

Разположено в малко речно дере, Река е помашко село. Родопите са известни с многобройното си помашко население. Въпреки политическите дискусии за произхода на тази етническа група, те са мюсюлмани, които се възприемат като българи. Едно от нашите наблюдения, което все още не е потвърдено, е, че колкото по-консервативно е едно помашко село, толкова повече млади хора живеят в него. Река не прави изключение.

„Всички тези мъже тук – казва Замфир, но на висок глас, така че да го чуят всички – са куп мързеливи безделници. Сериозно, никога не мога да намеря работници, когато ми трябват“.

Точно пред нашата маса има малка покрита тераса, на която всички мъже – от най-младите до най-старите – се изреждат да пият бира или кафе. Повдигат главите си, всеки път, когато ги споменат и в момента, в който се приготвям да ги снимам, просто изчезват.

Докато говорим, минава имамът. “Този човек е най-работливият в селото – казва отново Замфир на висок глас – въпреки, че е богат, ходи всеки ден с брадвата в гората и сече дърва, по 35 сантиметра в диаметър.“

Замфир казва, че някога Река имала повече жители, училище, лятно кино… И повече работа също. “Всяка сутрин возеха по 50 мъже до фабриките в Смолян – Но сега къщите са изоставени, а младите бягат в чужбина. – Демокрация, човек!“, заключава Замфир.

„Няма какво да се прави тук. За мен е добре – получавам си пенсията – но не и за младите – намесва се една възрастна жена в разговора. Думите и карат хората около нас да примигват одобрително. – Аз съм 74-годишна баба и всеки ден ходя в планината за гъби“.

Преди да тръгне към вкъщи, изрича важно: “Мен са ме показвали по Нова Телевизия. Говоря на родопски диалект и съм горда с това! Пък да ме разбира, който ще!“

В края на нашето гостуване в Река срещаме Шукри. Той има вила на най-високото място над селото. Всички съседи му завиждат за разкошната гледка към Родопите. В двора му е и най-забележителната люлка в цялата област. “Жена ми ходи до Мека преди години. А аз и казах: „Имам си моята Мека тук, над Ряката.“

Още от магията на Родопите можете да откриете тук.