Кристо
Христо Явашев е роден през 1935 г. в Габрово и още в младите си години показва забележителен потенциал. Баща му е управител на фабрика, а майка му работи в Художествената академия в София, която Кристо завършва през 1956 г. Година по-късно избягва от Чехословакия в Австрия на борда на влак, който превозва лекарства. През 1958 г. се установява в Париж и се среща със съпругата си Жан-Клод. Останалото можете да го намерите в сайтовете на всички световни медии. Останалото вече е в историята, както и неговите създатели.
Ив Сен Лоран
Кралят на модата, който е и един от символите на френската култура всъщност е роден в алжирския град Оран. Още когато няма 18 години заминава за Париж, за да учи мода. Постъпва на работа при Кристиян Диор и когато е на 21 става творчески директор на къщата. В началото на 60-те години обаче, когато избухва войната в Алжир, той мобилизиран. Изкаран е негоден за военна служба заради психични проблеми, което предизвиква вълна от недоволство, защото като мъж, той е длъжен да се бие за страната си. Не отива на война, защото постъпва в клиника, където да се лекува. Само две години по-късно основава своята модна къща, а с нея започва създаването на вечните тоалети, които го поставят в историята като един от най-добрите моделиери.
Рудолф Нуреев
За тези, които не знаят, това е един от най-добрите балетисти в история. Руснак, роден във влак през 1938 г., който много бързо добива популярност в родната си Русия. За съжаление талантът не е оправдание за арогантното му държане и хомосексуалността му, която не прикрива. Стига се дотам, че агенти на КГБ на няколко пъти се опитват да го хванат в леглото с мъж, за да го затворят. С много усилия успява да остане в Париж по време на едно турне на Руския балет и оттам започва международната му кариера. Той и балерината Марго Фонтейн стават един от най-известните дуети на балетната сцена. И до днес постъпката на Рудолф Нуреев е третирана като държавна измяна от руската държава. Но както казва за него един от биографите му: "В Русия той никога не би могъл да направи това, което направи в Америка." Дотук с криворазбрания патриотизъм.
Алберт Айнщайн
Откривателят на теорията на относителността е преследван от нацистите, защото открито се противопоставя на режима през 30-те. Емигрира в САЩ и никога повече не се завръща в родината си. "Ще живея само в страна, в която политическата свобода, толерантността и равенството на всички граждани управляват." казва този безспорен гении.
Марлене Дитрих
Историята на тази страна е подобна на тази на Айнщайн. Тя бяга в Америка, когато нацисткият режим идва на власт и се завръща едва по време на войната, за да развлича немските войски. Но най-добрите си постижения в киното, Марлене Дитрих прави именно на територията на САЩ.
Фреди Меркюри
Фарук Булсара (както е истинското име на тази легенда) е роден в Занзибар. Когато е на 17 години избухва революция в страната и семейството му е принудено да избяга в Англия, защото мнозина техни сънародници са убити. В Лондон Фарук се среща с бъдещите членове на Куин и така се ражда великият Фреди Меркюри.
Милош Форман
Завършваме с Милош Форман - гигантът, който създаде филми като "Амадеус", "Коса", "Полет над кукувиче гнездо" и редица други. Роден е в Чехословакия и още там се отличава като знаков творец за развитието на "чешката нова вълна". Какво значение има този принос обаче, когато си против системата. Филмът "Балът на пожарникарите", който сатиризира социалистическия строй не се харесва на властта и изпада в немилост. Година по-късно СССР окупира Чехословакия, а Форман заминава за САЩ. Там създава своите най-големи произведения.
Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики
Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.
Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.
Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си. Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.
Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.
Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики. Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.
