Говори ми за Спилбърг и Том Ханкс, моля

Някои казват, че Спилбърг понякога губи себе си, особено от продуцентска гледна точка, и в последните години сме свидетели на някои странни решения от негова страна – като безумния „Супер 8“ примерно… Хората бяха станали скептични към един от най-добрите режисьори на своето време. И кой може да ги вини след излизането на последния Индиана Джоунс!?

Но Спилбърг е онова име в киното, което, поне за мен, колкото и време да мине, винаги ще свързвам с добро, много добро кино. Най-новият му филм, „Мостът за шпионите“ е абсолютното доказателство за това.

Шпионски трилър, базиран на реални събития, режисиран от Спилбърг, написан от братя Коен и изигран от Том Ханкс е онова заглавие в киноафиша, за което трябва да внимавате, да следите и съответно да не пропускате.

„Мостът на шпионите“ звучи точно като филм, който или може да се провали като посредствен трилър или да те качи там горе, за да преживееш нещо яко в рамките на 2 часа и половина. И той прави второто! Гарантирам.

„Мостът на шпионите“ е Спилбърг, който очакваме да гледаме всеки път. Той е напрегнат, трогателен на моменти, изпипан, добре изигран, добре написан. Той е киното, което ще се хареса на по-претенциозната публика, която предпочита и казва, че не иска да гледа комерсиален булшит и на онази, която всъщност иска да гледа именно комерсиално кино. Защото това Спилбърг прави най-добре. И затова е това, което е. Не се съмнявайте.

Историята, базирана на реални събития, разказва за американски адвокат, в ролята Том Ханкс, който е нает, като независима страна, да представлява на „честен“ процес евентуален руски шпионин – в ролята пък е великолепният Марк Райланс. Двамата (Ханкс и Райланс) така добре си кореспондират на екран, че морално-етическо-приятелската връзка, която изграждат може да те трогне до сълзи. Приятелството им, което е основният морален казусъс във филма, е човешко, затворено в една крива и предубедена среда. То е онова, което пречупва Том Ханкс и превръща персонажа му от стандартния адвокат, който си мислиш, че е в началото, в човека, който се превръща накрая. Бавно. Сигурно. Тъжно.

Подложен на тормоз – физически и психически – именно благодарение на тази връзка, Том Ханкс става непоколебим и не отстъпва на принципите си и на йота. Той е онова, което персонажа на Райланс през цялото време нарича „изправен човек“. Изправен, верен, изискваш до самия финал. Като Спилбърг, в този ред на мисли.

Когато Ханкс отървава руския шпионин от електрическия стол, историята преминава към своята трилър и шпионска част. СССР от своя страна хващат американски пилот, който са склонни да разменят за своя руски другар. Мястото на действието – току-що разделения от стена Берлин.

Именно втората половина на филма, когато Ханкс пратен от ЦРУ като независима страна, в Берлин, за да уговори размяната, лентата започва да ти звучи като някаква страшна антиутопия. Като роман на Оруел в най-добрата му форма. Но после се сещаш, че това не е роман, не е и филм даже. Това се е случило наистина. И то само преди някакви си 50 години. И си казваш колко различен е бил светът тогава. Същевременно различен и някак много напомнящ на днешния.

Том Ханкс съответно веднага приема да е парламентьор в размяната и така става основна фигура в преговорите между САЩ и Русия в Студената война. Защото онова, което Ханкс прави е, че отива в Берлин, разболява се, мръзне, бива разиграван, говорят му с недомлъвки, преговаря с комунисти, убийци, сблъсква се с банди и няколко гестаповци, вкарват го дори в затвора, но той не отстъпва от исканията си – да размени своя руски другар за не един американски пилот, а за двама граждани – пилота и студент, хванат от грешната страна на стената. Независимо какво му казват и правят всички, той не променя нито решението си, нито моралния си компас, вярвайки, че така прави най-доброто за всеки от хората. Държавата и институциите, които уж я управляват, спират да имат значение в мига, в който го хвърлят на вълците, когато го правят адвокат по делото на руския шпионин.

Само Том Ханкс може да изиграе мъжа, който хем изглежда толкова обикновен, но накрая може да бъде и е „изправеният човек“ на Райланс. И то да го направи с финес, класа, морал и те накара да заемеш неговата страна, независимо каква е тя. Да, Том Ханкс е толкова добър.

Накрая филмът свършва като всеки филм по истински случай – казвайки ти какво се е случило след тези събития. Да, то е изключително важно. Но по-важното е, че именно морално-етичният казус, който се случва на Ханкс в началото е причината за тези събития.

Защото така се случва в живота, че „всеки мъж понякога е предизвикан да си плюе на ръцете, да развее черното знаме и да започне да реже гърла.“