Големите злодеи в киното (част 1)

Злодеят в една история е точно толкова важен, колкото и героят в нея. В един от филмите за Батман Жокера му казва: „Нима не разбираш, ние сме двете половини на едно цяло. Без теб аз не мога да съществувам и обратното“.

Кинозлодеи – психопати, социопати или просто жадни за мъст същества, се градят трудно, защото, както е казал Хичкок: „Има много начини да убиеш човек, но нито един от тях не е лесен или забавен. Убийството е една трудоемка, сложна и мръсна работа“.

Трудно е и изграждането на образа на човека, който е готов да го извърши. Злодеите в киното обаче никога не са просто убийци. Те са много повече от това. Те са персонажи, от които най-често зависи благото на човечеството, вечната любов или доброто по света. От времето на приказките злодеите заемат изключително важна роля във всяка история, била тя героична и изпълнена с приключения, или не. С годините киното се опита и успя да направи от много от тях многопластови същества, които имат своя цел и мисъл. Брилянтно изградените образи на много злодеи са носили награди на своите създатели – през автора, който ги е измислил, до актьора, който ги е съживил на екран.

И до ден-днешен те са икони и пример за добро кино и добра драматургия. От приказни и супергерои до най-обикновени психопати – ето ги най-известните психопати в киното.

Жокера

Изключително култов, гротесков и най-важното – истински зъл персонаж още от 1940 година насам. Тогава Жокера се появява за първи път в света на Батман като архизлодея и остава такъв и до днес, 75 години по-късно. В началото Жокера се появява в няколко комикса и впоследствие и анимационни филми от поредицата за супергероя и публиката го харесва. Така той става неизменна част от вселената на Човека-прилеп. Мрачно създание, което е гротесков събирателен образ на всичко лошо, облечено в палячовски дрехи. Жокера има една-едничка цел – да унищожи Готъм сити и Батман заедно с него. Това сигурно е единственият филмов персонаж, който успява да направи от човек препечен скелет и единственият, който е игран два пъти в една и съща поредица от двама различни актьори. Първи е Джак Никълсън. Годината е 1989-а, а на голям екран излиза първият игрален филм за Батман.

Режисьор е Тим Бъртън, а Майкъл Кийтън и Джак Никълсън се изправят лице в лице в битка между доброто и злото. Колкото и да е странно от сегашна гледна точка, но филмът носи само един „Оскар“ на създателите си, а Никълсън получава само номинация за „Златен глобус“. Следващ е Хийт Леджър. Годината е 2008-а и филмът излиза през лятото и е нещо като почит към Леджър, който умира в началото на същата година малко след финала на снимките. Това е първият и засега последен път, в който Жокера носи „Оскар“ – на Хийт Леджър посмъртно. Третият път е за Джаред Лето, който ще влезе в иконичната роля през 2016-а във филма „Отряд Самоубийци“. Жокера е бил филмиран и пародиран още хиляди пъти, но на фона на тези тримата, смятаме, някак не е важно.

Злата Кралица

В света на киното има една зла кралица, която започва своята история от обикновена приказка. Тя се е превърнала в икона на злата мащеха, която мрази доведеното си дете и е използвана не в една и две адаптации на историята за Снежанка. Тя и репликата й „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята“ са в класацията на иконичните киноперсонажи на всички времена и неслучайно. Злата кралица от „Снежанка“ е филмирана няколко пъти, като последната й роля е в сериала „Имало едно време“, където нейният персонаж е злото на всичко зло. Култовата приказка за “Снежанка и седемте джуджета” е филмирана хиляди пъти и е абсолютното олицетворение за това колко лоши могат да бъдат жените, когато искат да бъдат харесвани и обичани.

Приказката, по народност немска, е разказвана на малките деца от векове, като целта на Злата кралица е да покаже на най-малките как изглеждат гордостта и нарцисизмът отстрани и да ги отучи от тези човешки черти. С годините обаче, Кралицата се е превърнала в нещо много повече. Много известни автори, са се вдъхновявали за злите жени в техните истории именно от нея. Тя е първообраза на много злодеи – лудото момиче в „Неомъжена бяла жена“, персонажът на злата вещица в „Звезден прах“ на Нийл Геймън и Кралицата на сърцата в „Алиса в Страната на чудесата“. Последно ще имаме шанса да видим Злата кралица във втората част на „Снежанка и Ловеца“ – „The Huntsman“, където в ролята й отново ще влезе Шарлийз Терон. Освен една от най-красивите актриси в Холивуд, в образа на Злата кралица са влизали Джулия Робъртс, Лана Парила и Джули Андрюс с гласа си.

Ханибал Лектър

Доктор Лектър е най-известния герой на писателя Томас Харис, който той разработва първо в трилогия романи, а впоследствие пише и четвърти. Първият е „Червеният дракон“, следват „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“. Впоследствие се появява и „Ханибал: Зараждането на злото“. Той разказва историята на младия Ханибал много преди докторската степен, изисканите ястия и изтънчения, дори малко снобски вкус за вина и музика. Всички те припокриват един иначе очевиден факт – д-р Ханибал Лектър е изключително интелигентен психопат, който обича да яде хора. Холивуд решава да филмира трилогията, като започне от най-успешната книга – втората или „Мълчанието на агнетата“.

Годината е 1991-а и звездата на 53-годишния по онова време британец Антъни Хопкинс заблестява ярко. Това е ролята, която прави сър Хопкинс мегаизвестен, макар преди това той да е играл в адаптации по Шекспир и да е направил две прекрасни роли в „Човекът слон“ и „Чаринг крос роуд No.84“. Но светът ще го запомни като Ханибал Лектър. Ханибал може би е едно от най-страшните творения на литературата и киното, просто защото е от малкия вид умни, изтънчени и чаровни психопати, които освен да те убият, искат и да те изядат. Още по-страшното – те са напълно наясно със себе си, не желаят да се променят, не изпитват жал към теб – за тях ти си просто лабораторна мишка, обект, и най-вероятно полицията никога няма да ги хване. Томас Харис залага на тези характеристики и не бърка.

Защо Ханибал Лектър като събирателен образ на умното зло е велик? Първо, защото освен канибал д-р Лектър е и доктор-психолог, който помага на ФБР да хванат самия него, второ, изпълнението на сър Антъни Хопкинс и в трите филма, които впоследствие са направени, беше и все още е едно от най-добрите кинопревъплъщения на лошото и страшното в човешки образ на екран, и трето – датчанинът Мадс Микелсен, който играе д-р Лектър точно преди старта на трилогията на Харис, в неговия изтънчен и лъскав вариант е точно толкова страшен и психопатски, колкото и версията на Хопкинс. И най-важното – злото истински отива на д-р Ханибал Лектър.

Ани Уилкс

Някои казват, че Стивън Кинг е използвал себе си и собствените си страхове, за да създаде романа си „Мизъри“. А лудата Ани Уилкс е найстрашният му кошмар – събирателен образ на най-откачените фенове на един писател. Ани Уилкс е луда жена на средна възраст влюбена в писателя Пол Шелдън или по-точно в неговата героиня Мизъри. Пол решава да се отърве от Мизъри в романите си, но има злата участ да срещне Ани, която го държи в плен в отдалечената си къща и го измъчва, докато не обещае да възроди любимата й героиня.

Кошмарът на всеки писател е изграден брилянтно от Кинг, а филмовата адаптация по нищо не отстъпва на романа. Ролята на лудата Ани Уилкс и богатото й въображение на средновековен мъчител, носят първите големи награди на слабо известната до тогава Кати Бейтс – в момента една от великите дами в киното. „Оскар“ и „Златен глобус“ за Ани Уилкс – една от най-страшните жени на голям екран.