Германия в капана на строгите икономии?

Налице са първите признаци за предстоящ икономически спад в Германия. В тази връзка експертите не пестят критики към правителството на Меркел, а във Франция и Италия вероятно потриват доволно ръце, пише Андреас Бекер.

Икономическите облаци се сгъстяват над Германия. Водещите изследователски институти осезателно намалиха прогнозите си за икономическия растеж в страната до 1,3 % през 2014 и на 1,2 на сто през следващата година. Това е обаче само последната от поредицата лоши новини. Преди това износът се сви, а индустриалните поръчки и производството не са били така слаби от финансовата кризисна 2009 година насам. Особено засегнато е ядрото на германската икономика – производството на машини и съоръжения.

Същевременно Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за опасността от нова световна криза и на свой ред коригира надолу прогнозата си както за глобалния икономически растеж, така и за БВП на Германия. Други барометри, като настроенията сред бизнеса, на фондовите борси и в домакинствата, от месеци насам също се влошават.

Досега германското правителство винаги е използвало тревожните сигнали в икономиката, за да налага на европейските си съседи строга политика на икономии и реформи. Основното послание на канцлерката Меркел и финансовия ѝ министър Шойбле към правителствата във Франция и Италия винаги е гласяло следното: Следвайте примера на Германия и всичко ще ви бъде наред!

Германия е зависима

Тази поредица от лоши вести извади на показ една истина – че силно зависимата от износа германска икономика не може да расте, ако европейските съседи имат проблеми. В крайна сметка там се реализират две трети от целия германски износ. И в други ключови световни икономики не всичко върви по мед и масло. В Китай и Бразилия, например, срещу което германското правителство не може нищо да направи. В Европа обаче може – стига да пожелае.

Меркел винаги се е противопоставяла на всякви солидарни решения за изход от кризата – от емитирането на еврооблигации и общи държавни ценни книжа, до единна система за гарантиране на депозитите в банковия съюз. Тя отказва да приеме исканията на Франция и Италия за разхлабване на политиката на строги икономии или настояванията, че Германия трябва отново да започне да инвестира повече. А тъкмо инвестициите в инфаструктура и образование са много наложителни. Ако в началото на 90-те години публичните и частни инвестиции съставляваха близо една четвърт от германската икономика, то делът им днес е спаднал до 17 % – доста под средния показател за най-силните икономики в ОИСР.

Политика на „черната нула“ или Европа?

Вместо това финансовият министър Шойбле се е вкопчил в любимия си проект за балансиран бюджет – тъй наречената „черна нула”. Това е неговият начин да покаже на европейските си партньори, че трябва да подражават на германския модел. Според икономистите обаче това е само един „престижен проект, който дори е икономически нецелесъобразен към момента“. На това място френският президент Франсоа Оланд може само шумно да изръкопляска.

Шойбле обаче настоява, че не бива да се внасят промени в строгия курс на икономии, което дори нарича „безразсъдно“. Скептицизмът относно трупането на нови дългове сигурно не е грешен. Но би било и грешно да се игнорират сегашните сигнали и сляпо да се настоява за продължаване на политиката на строги икономии. Години на икономическа стагнация, 26 милиона безработни в ЕС, отслабени социални системи и набиращи скорост националистически партии – това би трябвало да са достатъчно причини, за да не робуваме сляпо на догмата „строга бюджетна политика“.