Георги Мишев: Между нашите политици няма един, който да работи със словото, с писмеността

От няколко дни книжния пазар е мемоарната книга на Георги Мишев „Мир на страха ни“. В нея той не скрива болката си от случващото се в България.

„Сиромашка сухоежбина. Тази стилистика превзе обществените трибуни, превърна се в езика на новия век; в литературния език на добрия вкус мярката на остроумието и елегантният хумор са демоде и все повече се превръщат в спомен. Чалгата, родена инвитро от слободията и полуинтелигентността, тръгна като пародия на кафанския „Стари Земун“, разпространи се и заглуши всичко останало. Възгласът е: Да разпускаме, да се забавляваме! Забавлението до краен предел се превърна в жанр на телевизиите и радиопрограмите, залъгалка за окото е оформлението на таблоидите (освен таблоиди, няма други формати), журналистическият език се изкриви до хъшлашко-каруцарския, авторът пусна „пердето“ и „блъска“ разнопосочно, по рецептата на Ганю Балкански“, пише „Мир на страха ни“.

Известният писател говори пред БНР. Ето какво сподели той:

„Пипалата на Държавна сигурност за съжаление не са отсечени. У нас не се извърши най-важното, което направиха останалите страни от Източния блок – не забраниха у нас комунизма и партията, и ДС и т.н. Това у нас не стана. Това, което ние наричаме преходен период – тези 25 години, това не е преходен период. Това си е един неокомунизъм. Ние си продължихме и продължаваме. И до днес има неща, които ги гледам всеки ден в Народното събрание и Министерския съвет, и в печата – в същия формат продължава да се движи държавата. Номенклатурата, за която Петко Симеонов набляга в речта си, тази номенклатура така ловко се префасонира, така се гримира вече под форма на едно чиновничество, ужким държавно, че тя продължи да управлява и управлява до днес. Тя съсипа още повече това, което не беше съсипано. Тези комисионни, тези пазарлъци с чуждите фирми – всичко това кой го извърши – чиновникът. Това е бившият комунист на държавна служба. Старата държава формално я нямаше, уж имаше вече нова. Обаче нейните органи, нейните дейци продължаваха да действат и до днес под формата и на техните внуци, синове, дъщери.

Ние продължаваме да сме нация с едно неразвито гражданско общество и оттам идват бедите ни, Да не се сърдим, че ни класират все последни или първи по бедност, по нищета. Това е нашето положение и то се дължи и на това, че за 25 години ние не успяхме да излъчим кадърни политици, български истински държавници. Между нашите политици няма един публицист, няма един човек, който да работи със словото, с писмеността“.