Гръцките граждани нямат достъп до наличните си пари в обществените трезори, докато над гръцките банки продължава да важат капиталовите ограничения.
Това обяви зам.-финансовият министър на Гърция Надя Валавани пред Alpha TV, цитирана от Reuters.
Според нея правителството и банките са се споразумяли, че за момента депозантите няма да имат право да теглят пари в брой от депозитните си кутии.
Инвеститорите признават, че просто не са очаквали подобна решителна победа на кампанията „НЕ“. Очаква се труден старт на финансовите пазари с откриването на борсите след гръцкия референдум.
Гръцката национална банка ще изпрати искане до ЕЦБ за увеличаване на тавана на механизма за спешна ликвидна помощ за гръцките банки.
Отказът на ЕЦБ да вземе подобно решение в началото на миналата седмица доведе до спирането на свежите финансови средства към Гърция.
В същото време страната се намира в неплатежоспособност спрямо МВФ и ЕЦБ заради отказа да плати вноската по дълга към фонда в размер на 1,6 млрд. евро.
Първите официални данни от междинното преброяване вече са обявени.
При преброени 45,67% от гласовете, „НЕ“ води с 61,09% над вота с „ДА“ с 38,91%. Електоралната карта показва, че нито една област на страната няма мнозинство на гласувалите с положителен отговор на въпроса на референдума.
Какво се случва след края на референдума, това е въпросът, върху който разсъждават анализаторите в момента.
Според Уолф Пиколи от Teneo Intelligence вече има 75% вероятност Гърция да напусне Еврозоната.
Според него ЕЦБ няма да увеличи тавана на спешната ликвидна помощ, въпреки че гръцките банки имат отчайваща нужда от пари.
Това допълнително увеличава съмненията дали всички големи гръцки търговски банки ще могат да оцелеят през идната седмица. Остатъчните им буферни наличности могат да издържат най-много до вторник.
Според Пиколи, кредиторите нямат причина да не поддържат хардлайн-стратегията си.
„Когато Атина и кредиторите подновят разговорите, Ципрас вероятно ще се възползва от последните анализи на МВФ за намаляване на дълга от страна и днешния вот. Но настояването за уважаване на демократичната воля на гръцкия народ и предлагането на по-добра сделка за Гърция вероятно ще получат реципрочен отговор – съвършено противоположната демократична воля на народите от страните-кредитори“, пише той.
Нищо чудно кредиторите да поискат още по-сериозни реформи и съкращения заради вторичната банкова криза от последната седмица.
Съществува и възможност гръцкият президент Прокопис Павлопулос да подаде оставка, за да предизвика ранни избори, с цел да не допусне Гърция да излезе от Еврозоната.
Как протече гласуването можете да видите в нашата галерия.