Гърция може да остане без пари още през март

| от |

Докато кредиторите на Гърция се отхвърлят искането на страната за преструктуриране на дълга й, отказът на премиера Алексис Ципрас да приеме следващи спасителни заеми може да доведе изчерпването на средствата в гръцката хазна още през следващия месец, според двама източници, запознати с финансовата ситуация на страната.

Ако не бъде повишен таванът от 15 млрд. евро за емитирането на краткосрочни облигации, уставен от международните кредитори на Гърция, правителството може да остане без пари на 25 февруари, според единия от източниците, който предпочете да остане анонимен, тъй като данните са конфиденциални. Преди три седмици чиновниците в международните институции смятаха, че Гърция ще успее да удържи до средата на годината.
Докато гърците теглят парите си от банките и бавят плащането на данъци, Ципрас ще може да оцелее само още няколко седмици, като посегне на фондовете за социално осигуряване и забави изплащането на дълга, каза източникът. До края на март той може да се сблъска с екзистенциалния избор да приеме спасителна програма с условия, които многократно е отхвърлял, или да напусне еврозоната.
Финансовият министър Янис Варуфакис е в Берлин за първата си среща с германския си колега, Волфганг Шойбле, а времето за преговори изтича. Германците обаче имат цялото време на света.
Канцлерът Ангела Меркел очаква гърците да спазят съществуващите ангажименти към останалата част на еврозоната и е готова до месец май да чака Ципрас да се прегъне, според човек, запознат с нейната позиция.
„По-спокойното в последно време отношение на гръцките пазари към гръцкия проблем едва ли е оправдано“, пише Стивън Люис, главен икономист в лондонската компания „АДМ инвестиционни услуги”, в бележка към своите клиенти. „Ако гръцкото правителство чувства, че няма изгледи за споразумение с кредиторите си, малко вероятно е да стои безучастно до края на месеца, за да види какво ще стане“, казва още икономистът.
При подобни ситуации по време на кризата, която започна през 2010 г., Гърция спазваше своите ангажименти, като емитираше краткосрочни бонове за местните банки, които изпълняват ролята на обезпечение за Европейската централна банка. Сега Ципрас се сблъсква с ограниченията на такъв подход, който ЕЦБ прие на срещата си в сряда.
Във Франфурт Варуфакис се срещна и с чиновници от централната банка. Директорът на ЕЦБ Марио Драги настоя пред гръцкия финансов министър, че той трябва да преговаря с „тройката“, която надзирава условията за спасителната програма, и не отправи предложение за повишаване на ограниченията на банката за допълнителните гаранции, според човек, запознат с преговорите.
„Сложихме началото на отлична линия на комуникация, която ме обнадеждава за бъдещето“, каза Варуфакис след срещата.
На него обаче му е нужно далеч повече от обнадеждение от Франкурт и Берлин.
Търсенето за гръцки облигации бе по-слабо от всеки друг момент от кризата на търга в сряда, който бе първият след изборната победа на Ципрас.
Това отразява изтичането на депозити от гръцките кредитни институции. През последните два месеца преди изборите гръцките банки загубиха депозити в размер на най-малко 15 млрд. евро, или около 9% от общия им капитал.
Освен това, ЕЦБ достига своя лимит за финансиране на гръцките банки.
Гръцките банки достигнаха лимита за общия обем на държавни облигации, които ЕЦБ приема като обезпечение от тях. Ръководителката на единния банков надзор в Европейската централна банка Даниел Нуи писа да изпълнителните директори на банките, за да ги посъветва да не инвестират своята ликвидност в активи, които централната банка няма да приеме.
Натискът се засилва заради това, че смяната на правителството и задаващата се конфронтация с „тройката“ склони мнозина да забавят плащането на данъците си, според представител на „тройката“. Отчасти това е и заради предложенията на Ципрас. По време на предизборната кампания той обеща да замести налозите върху недвижимото имущество с данъци за богатите и да повиши прага за данъка върху приходите. Така, някои гърци, смятащи, че данъците им може да бъдат понижени, предпочетоха да не плащат.
Според данни на финансовото министерство, приходите от данъци през декември миналата година не успяха да достигнат прогнозите за 1.3 млрд. евро.
Хазната на правителството очаква вливане от 641 млн. евро през това тримесечие от дивидент на Централната банка и възстановяването на средства от инвестиции в гръцки облигации. Правителството може да отклони най-малко 625 млн. евро от фонда си за рекапитализиране на банките.
Това обаче няма да е достатъчно, за да покрие задълженията в края на март, ако наличността на държавни облигации не бъде увеличена.
За да запази ликвидността си, Гърция се нуждае от премахването на тавана от 15 млрд. евро върху дълга, който може да емитира, и от вдигането на ограничението от 3.5 млрд. евро върху обема на боновете, които ще приеме от Гърция като допълнителна гаранция.
Ограниченията върху финансирането дават „на ЕЦБ силата да изключи ликвидността и ефективно да наложи на Гърция да напусне еврозоната“, каза Николас Економидес, професор по икономика в Stern School of Business в Ню Йорк. „Гърция е в много дълбоки води“, каза той.
Финансовите министри от еврозоната ще се срещнат на 16 февруари в Брюксел, когато тежкото състояние в Гърция се очаква да доминира в дискусиите./Bloomberg/Фокус

 
 
Коментарите са изключени за Гърция може да остане без пари още през март