Гърция е на ръба

„Не мислите ли, че те искат да фалираме?“ Този въпрос чувах непрестанно по време на кратката си визита в Атина. Моят отговор беше, че няма „те“; че Гърция всъщност не е изправена пред монолитен блок от непреклонни кредитори, които по-скоро биха искали да предизвикат фалита и излизането на Атина от еврозоната, отколкото да оставят лявото правителство да успее; че от другата страна на масата за преговори има много повече добра воля, отколкото много гърци могат да предположат, пише икономистът Пол Кругман в The New York Times.

Въпреки това можем да разберем защо гърците виждат ситуацията по този начин. Тръгнах си от Атина със страха, че Гърция и Европа може да пострадат от ужасен инцидент – ненужна раздяла, която ще хвърли дълга сянка върху бъдещето.

Историята дотук е следната: в края на 2009 година Гърция се сблъска с криза поради две причини – високия дълг и повишените цени и разходи, които направиха страната неконкурентоспособна. Европа реагира със заеми, които дадоха на Гърция средства, но при условието, че страната ще проведе крайно болезнени политики. Те включваха намаляване на разходите и увеличение на данъците, които ако бяха наложени на САЩ биха възлезли на около 3 трилиона долара на година. Бе договорено и намаляване на заплатите в мащаби, които е трудно да бъдат осмислени, а средната надница бе понижена с 25%.

Тези огромни жертви трябваше да доведат до икономическо възстановяване. Вместо това ударът по покупателната способност задълбочи спада, създавайки гръцката Голяма депресия, която предизвика страдания и огромна хуманитарна криза. В центровете за бездомни могат да се чуят съкрушаващи истории за колабиращата здравна система – пациенти, които не са били приемани в болница, защото не са можели да си платят таксата за прием от 5 евро, били са отритвани, без да им бъде оказана необходимата помощ, защото бедстващите клиники нямат пари. / Агенция Фокус