shareit

Франция – болният човек на Европа?

| от |

Франция се бори с тежки проблеми – огромен дълг, нулев растеж, политически насрещен вятър. От какво страда втората по големина икономика в еврозоната? Анализ на Дойче веле.

Френската икономика не върви добре. Даже никак добре. Но все пак да започнем с положителните неща.

„За Франция се говори като за болния човек на Европа, но страната все още разполага с отлична инфраструктура и добър стандарт на живот, а в кризата френската икономика се справяше доста по-добре от британската, например“, казва за Дойче Веле Диего Искаро, главен икономист в IHS Global Insight. Освен това производството на страната е над средното за Европа, частният дълг – нисък, а държавният дефицит е по-малък от тези на Великобритания или САЩ, и много по-малък от този на Япония. Когато икономиката стагнира, задлъжняването на държавата е съвсем обичайно и няма някаква магическа граница, отвъд която дълговете на страната да се считат за неуправляеми. Накратко: в момента много малко държави изпълняват изискването на ЕС, задълженията да не надхвърлят 60% от БВП. Дотук обаче с добрите новини.

По-малко радостни са прогнозите за растеж на френската икономика. Както Международният валутен фонд, така и френското правителство очакват ръст от едва 0,4 % за 2014 година – два пъти под средния растеж в еврозоната. През последните две тримесечия Франция дори падна до нулев икономически ръст, а безработицата упорито се задържа на над 10 процента.

Икономически несгоди и политически отпор

В последния си проектобюджет, финансовият министър Мишел Сапен предлага Франция да започне да редуцира държавния си дефицит чак от 2016 година – предложение, което Еврокомисията няма да приеме. „Франция се държи така, сякаш в ЕС не действат никакви правила“, коментира по този повод главният икономист на Economist Intelligence Unit (EIU) Аенгус Колинс. В интервю за ДВ той припомня, че ЕК има право да върне за преработка проектобюджета на една страна, ако той нарушава европейските норми.

Миналата седмица премиерът Манюел Валс заяви в Лондонското сити, финансовия център на Европа, че правителството му било про-икономическо. Тези негови думи обаче се разминават тотално с позицията на президента Франсоа Оланд, който до преди две години говореше за финансовия свят като за свой „враг“ – поне в преносния смисъл на тази дума.

Франция обяви, че през следващите три години ще спести 50 милиарда евро, което е почти нищо за икономика като френската. „Дори Гърция, Испания и Португалия направиха по-големи усилия“, казва по този повод Диего Искаро. Но тъй като лявото крило на управляващата във Франция партия категорично отхвърля реформите, очевидно ще трябва да „пипа“ по-внимателно.

Реформи – да! Но какви?

След 2012 година Франция намали разходите на работодателите за социални осигуровки, твърди френският икономист Грегори Клез. Той е убеден, че правителството е на правилен път и че реформи трябва да има. Проблемът на страната е силната конкуренция от Германия по отношение на заплатите и разходите за труд, допълва той. „От въвеждането на еврото разходите за труд в Германия се покачваха много по-бавно от производителността. А във Франция нарастваха паралелно с производителността, което намали конкурентноспособността на страната“, обяснява Клез. Според него заплатите в Германия трябва да бъдат повишени, за да се изравнят с тези в съседните страни и така да се увеличи търсенето на вътрешния пазар. Колегата му Колинс е по-голям скептик: „За мен е преувеличено да се твърди, че проблемите на Франция могат да бъдат решени, като се повиши вътрешното търсене в Германия“, казва той. Според него Франция има нужда от „значителни реформи“, особено на данъчната система и пазара на труда.

И двамата икономисти са единодушни, че френските фирми трябва да проявят повече гъвкавост. Работната седмица от 35 часа например прави мисия невъзможна ефективната работа без бюрокрация и назначаването на повече персонал. Според експертите администрпацията в страната е тромава, а разходите за труд – прекалено високи.

Германският пример

Във Франция на „Адженда 2010“ се гледа като на блестящ пример за успешните реформи в Германия, които помогнаха на страната да остане почти незасегната от кризата. Със сигурност във Франция този модел няма да може да бъде приложен едно към едно, но според Искаро и Клинс няма причина, поради която да не бъдат проведени подобни реформи.

Във Франция е широко разпространено мнението, че Берлин, като мощен икономически партньор, може да поеме повече отговорност и чрез по-високи заплати да противодейства на дефлационните тенденции в европространството. Правителството на малките стъпки като че ли е най-доброто решение за момента, за да може Франция да продължи напред, убедени са експертите.

 
 
Коментарите са изключени за Франция – болният човек на Европа?