Фотографката, която си играе със светлината

Една шотландка в България започва от червената точка през 2014 година, минава през времената, в които живеем и научава езика на светлината. Това, абстрактно в известен смисъл, представяне подхожда по мярка на Илейн Джефри – фотографката, която засне една от най-запомнящите се снимки на катедралата „Александър Невски” на фона на Суперлуната миналата година.

В България Илейн пристига преди година и половина. Преди да се премести у нас, Илейн е фотожурналист и работи с фотоапарата вече 30 години. Снима предимно навън, а кадрите й трябва да са кристално ясни.

В един момент започва да експериментира с мекия фокус у дома и разбира, че абстрактните снимки са нейната страст. „Не използвам ефекти – само фотоапаратът, светлината и обектът. Търся снопчета лъчи, които пречупват светлината. Търся светлината зад нещо скрито, нещо, което е в сянка. Фокусът е нещо, от което може би някак избягах, защото усещах, че съществува друга перспектива за всичко. И тя е абсолютно различна – сякаш нещо остава зад снимката. Има различни начини за интерпретация на всеки кадър. Така че създаването на фото истории не бе моята част. Кристалната яснотa е реалност, а аз се стремя да избягам от нея в работите си. Започнах да играя с фокуса, да размивам границите в самата снимка, за да може наблюдаващият да се зачуди къде започва началото на историята и къде свършва. Като игра със сетивата и съзнанието”, разкрива Илейн. И допълва, че като човек е доста принципна и фокусирана. „За мен снимането с мек фокус е вид игра. Докосвам съзнанието чрез очите и се надявам да нося светлина в живота на хората“.
И наистина „Езикът на светлината” е доста по-ярка изложба от предишните две. Цветовете са весели и пролетни, а всъщност тайната е, че всяка снимка е част от хола на Илейн в дома й в България.

В България Илейн се чувства в свои води и за година и половина прави три изложби, които и печелят стотици посетители.

На 3 май шотландката откри най–новата си изложба – „Езикът на светлината”, в столичната галерия [a] cube contemporary и изненада аудиторията. Това е най-ярката й изложба досега – заради цветовете и отраженията на светлината, които е успяла да запечата в снимките си. Кадрите са необработвани и това прави силно впечатление. Илейн е овладяла техниката на мекия фокус във фотографията. Това не е фотография „извън фокус“. Мекият фокус основно дава меко усещане, особено на основните елементи в снимката, оставяйки в същото време детайлите да изпъкват. Този фокус е много полезен за портретните снимки, за постигането на успокояващо чувство на образа и по-атрактивна тоналност. Докато повечето артисти се стремят към провокативното, Илейн прави точно обратното – търси хармонията и успокояването. „Ако снимките ми са докоснали и донесли емоция, значи може би са вид терапия. Да усетиш удоволствието от светлината и цветовете – това е целта ми. Надявам се, че хората ще се изгубят в цветовете и ще оставят въображението си да се развихри и може би ще стигнат до приятни идеи, чувства и мисли. Бях много вдъхновена от абстрактното рисуване и художниците и напънах мозъка си, за да изляза от традиционните граници на фотографията. Стигнах до конкретната идея – да създам картини с фотоапарат”.

Според Илейн Джефри, светлината има лечебна сила и хората трябва да вярват в нея дори в мрачните дни. А за да запазите светлината в себе си, според фотографката, трябва да правите за всички около вас това, което искате да правите за себе си. Защото Илейн твърди, че е открила своята светлина в България.

В снимките-картини от изложбата „Езикът на светлината” сякаш всички различни цветове на дъгата са затворени в рамка. Зад някои от тях се крие канапе, а зад други – три лимона. Но никога няма да предположите това. Може да опитате като разгледате галерията ни горе.