shareit

FOREIGN AFFAIRS: руснаците трябва сами да решат, какво за тях е заплаха

| от |

Според мнозинството западни аналитици, вината на събитията в Украйна изцяло лежи на Русия. Такъв подход в основата си е неверен, смята американският политолог Джон Дж. Миршаймър.

В 21 век понятието „баланс на силите“ и „национални интереси“ запазват значението си. И затова като се имат предвид тези два фактора, може да се оценява политиката на отделните държава или блокове. И именно от тази гледна точка призова да се погледне на действията на Русия американският политолог Джон Дж. Миршаймър в статията Why the Ukraine Crisis Is the West’s Fault («Защо вината за украинската криза лежи на Запада“) в Foreign Affairs.

Според Миршаймър, проблемът е в това, че Европа и Западът като цяло сметнаха, че в 21 век логиката „реалполитик“ («realpolitik») е устаряла. В края на 80-те години до такъв извод стигна американският учен Франсис Фукуяма. Неговите възгледи до голяма степен определили възгледите на цяло поколение политици в Русия и на Запад: с разпространението на либералната демокрация държавите „ще се придържат към еднакви принципи на общо равенство и права, и затова те няма да имат основания да оспорват легитимността един на друг“. Повече от две десетилетия Западът изграждаше политиката си от гледна точка на този политически идеализъм.

Позицията и действията на Русия в Крим и в Украйна се оказаха за политическия елит на западните страни неприятна изненада. Кризата в Украйна показа, че не всички са готови да се откажат от принципите на реалполитик, смята Джон Миршаймър.

В категориите на „реалполитик“, разширяването на ЕС и НАТО на изток за Русия въобще не е повод да се радва, че още един съсед тръгнал по пътя на демократично развитие. „Нито един лидер на Русия не би търпял военен алианс, който дълго време е бил смъртоносен враг на Москва… Още повече, нито един лидер не би останал равнодушен към факта, че Западът помага за поставянето в Украйна на правителство, насочено към интеграция на Украйна със Запада“, пише Миршаймър. Според него, войната в Осетия в 2008 година била ясен сигнал: Русия твърдо ще настоява за невключването на Грузия и Украйна в структури на НАТО и ЕС.

Този сигнал не беше разбран на Запад. В същото време, още в 1998 година Джордж Кенан, бивш посланик на САЩ в СССР, рязко критикува разширението на НАТО на изток. Това решение провокира нова криза в отношенията на Русия и Запада, заяви той: “Всичко това демонстрира слабо разбиране на руската и съветската история. Разбира се, Русия реагира негативно, а привържениците на разширяването ще кажат, какво сме ви казвали, какви са руснаците. Но това просто не е вярно“.

„I think it is the beginning of a new cold war,“ said Mr. Kennan from his Princeton home. “

На Вашингтон може да не се харесва позицията на Москва, отбелязва Миршаймър, но той трябва да признае логиката в нейните действия: „Това руснаците, а не Западът, трябва в крайна сметка да решават, кое за тях представлява заплаха“.

„Горчивата истина се състои в това, пише той, че абстрактните права, като правото на самоопределение, се оказват безсмислени, ако в конфликт със слаба държава са въвлечени великите държави“. И задава въпроса: имала ли е Куба право на самостоятелна политика и на алианс със СССР? САЩ не смятаха така, както днес Русия не смята, когато става дума за Украйна.

На великите държави са необходими буферни държави, такива като неутралните Австрия и Финландия през годините на „студената война“. Неутрална Украйна престана да изглежда за Русия заплаха и би позволила на Запада да възстанови отношенията си с Москва. И това би бил подход, от който всички страни биха спечелили, казва накрая Миршаймър.
Гласът на Русия

 
 
Коментарите са изключени за FOREIGN AFFAIRS: руснаците трябва сами да решат, какво за тях е заплаха