Филмът „Меси”: Недоразказаните истории от реалността
Филмът „Меси” е по кината у нас от началото на месеца, но едва днес отидох да го гледам. И бях изумен, когато трябваше да платя два билета, за да започне прожекцията.
Защото бях единственият зрител.
Това обаче направи гледането на филма доста по-лично и по-лесно можех да се концентрирам върху всеки един детайл, без да се влияя от мнението на други зрители около мен.
Филмът, като цяло, няма как да не се хареса на футболните фенове – показва израстването на един от най-добрите футболисти, раждали се някога, от малко, бедно, болно момче до живата легенда, която е в момента.
Но „Меси” е нещо повече. Лентата хвърля светлина върху някои от недоразказаните истории до момента.
Всички (или поне повечето) знаем, че Лео напуска Аржентина и се присъединява към Барселона, защото тогавашният му отбор Нюелс Олд Бойс отказва да плаща нужния му хормон на растежа.
Меси трябва да се инжектира с хормона, за да израсне, но лекарството струва много, а тогава страната преминава през изключително труден икономически период.
Дори големи клубове като Бока и Ривър не могат да си го позволят.
Затова татко Меси, който е на път да загуби работата си, води сина си на проби в Барселона. Двамата остават там почти цяла година – далеч от семейство, приятели и родина в очакване на решението дали каталунците ще предложат договор на 13-годишния тогава Меси.
Тази (и още многото други) история е прекъсвана постоянно от разговори за Меси.Легенди на футбола, негови съиграчи и актьори, играещи близки и членове на семейството, седнали на отделни маси, обсъждат аржентинеца в един ресторант.
На всяка маса се разисква различна част от живота на Меси. Футболни капацитети коментират качествата му на терена, неговите приятели си спомнят за интересните истории с него, съотборниците му разказват за това какъв е Меси не само на терена, но и в съблекалнята.
И докато подобни истории се очаква да бъдат включени в биографичен филм, една друга привлече вниманието ми.
Тази, която разкрива как в един момент Барселона започва да се гради като отбор само и единствено около Лео. На масата със съотборниците му, която включва Андрес Иниеста, Жерар Пике, Хавие Масчерано и Жозе Пинто, дори върви шеговит разговор, че Шави и Иниеста са оставени в отбора, защото са на една височина с Меси и се виждат най-лесно очи в очи с него.
Ако някой не се разбира с него – изхвърча. Ако някой се опита да привлече вниманието малко повече към себе си – бива продаден.
Всички знаем историята, разказана от Златан Ибрахимович, как е бил изгонен от Барса точно защото отказва да спазва стриктните указания на Гуардиола във всеки един момент да подава топката към Меси.
Същата съдба сполетява още Самуел Ето`о, Давид Вия и… Роналдиньо. Да, точно Роналдиньо, който приема като син Лео след идването му на „Камп Ноу”. Роналдиньо, който му подава за първия му гол с екипа на Барса.
Тези факти не ги чуваме за първи път, но разказани от Йохан Кройф и още много футболни легенди на едно място, по едно и също време, добиват много по-голяма тежест.
Една от най-интересните истории за Меси обаче не е застъпена във филма, за мое учудване. Легендата за това как аржентинецът е подписал първия си професионален договор с Барселона на салфетка. Което си остава легенда.
Лео не подписва първия си договор на салфетка, а само предварително споразумение. Сега – този „документ” е окачен гордо в музея на Барселона.
Освен всички истории, филмът има и едно голямо послание, изговорено от Кройф в светлината на всички сравнения между Лео и Марадона:
„Не ги сравнявайте, просто се наслаждавайте на играта им.
Както не можеш да сравняваш английските защитници от преди 30 години и тези сега, така не можеш да сравняваш и тези двамата”.
И е много прав. Футболисти от различни поколения са несравними. Играчи, които никога не биха могли да се срещнат на терена, не бива да бъдат сравнявани.
Та, да – филмът със сигурност си заслужава, особено ако искате да видите неподправени кадри как малкият Меси дриблира с топка в крака между 5-6, че и повече противникови играчи, въпреки че е с години по-малък от тях.
Лентата не е брилянтен шедьовър, но начинът, по който е поднесена историята на една жива легенда, си струва да бъде видяна от всеки футболен фен. И най-малкото – подобен филм не заслужава да има един-единствен зрител в салона.
