ЕЦБ преустанови да приема гръцките облигации като обезпечение при кредитирането на търговските банки

| от |

Европейската централна банката обяви, че вече няма да приема високорисковите гръцки държавни облигации (със статут на „боклук“) като обезпечение при провежданите от нея редовни аукциони за осигуряване на евтина парична ликвидност на търговските банки в еврозоната.

Управителният съвет на ЕЦБ взе решение да отмени досегашните привилегии за минималните рейтингови изисквания за пазарно търгуваните финансови инструменти, емитирани или гарантирани от Република Гърция. Преустановяването на тази практика е в линия със съществуващите правила в евросистемата, тъй като в момента не е възможно да се приеме за успешно приключването на прегледа на спасителната програма за Гърция.

ЕЦБ отбеляза, че това нейно решение не носи последствия за статута на контрагент на гръцките финансови институции при операциите на паричната политика и подчерта, че нуждите за ликвидност на засегнати контрагенти от евросистемата могат да бъдат задоволени чрез съответната национална централна банка и според правилата на евросистемата.

Това означава, че гръцките банки вече няма да могат да се възползват от евтиното кредитиране от страна на ЕЦБ (при лихва от 0,05%) и ще трябва да разчитат единствено на по-скъпото финансиране през Механизма за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) на Гръцката централна банка (при лихва от 1,55%).

Европейската централна банка посочи, че новата разпоредба относно гръцките облигации ще влезе в сила на 11-и февруари 2015-а година, когато е падежът на настоящата програма за рефинансиране на банките.

Това решение на ЕЦБ представлява сериозен удар върху гръцките банки, които притежават огромни количества национални облигации и вече няма да могат да ги използват като гаранция при провежданите от централната банка редовни репо аукциони за осигуряване на парична ликвидност. То е факт в момент, когато новото гръцки правителство се опитва да предоговори условията по финансовата спасителна програма на международните кредитори от ЕК, ЕЦБ и МВФ за 240 млрд. евро и точно в деня, когато гръцкият финансов министър Янис Варуфакис се среща с шефа на Европейската централна банка Марио Драги.

Според анализатори решението на ЕЦБ е първи предупредителен изстрел срещу правителството на Алексис Ципрас и ясен знак, че властите в Атина е необходимо да спазват европейските правила. Това може да доведе до ускоряване на негативния процес на изтичане на депозити от гръцката банкова система, което да повиши риска от банков фалит и възможността за излизане на Гърция от еврозоната (т.нар. Grexit).

Новината провокира спад на еврото на валутния пазар, като в началото на днешната търговия единната валута се понижи към 1,1304 долара, отстъпвайки от двуседмичния връх около 1,1534 долара, достигнат на 3-ти февруари. Решението на ЕЦБ оказва и нов натиск за продажби на гръцки държавни облигации, като лихвата на 10-годишни книжа скочи с 83 базисни пункта към ниво от 10,84%. Доходността на тригодишните гръцки книжа скочи с 221 базисни пункта към 18,83%, а на петгодишните книжа – с 187 пункта към 15,04%.

Негативно реагират и инвеститорите на европейските пазари на акции при старт на днешната търговия. Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 се понижава с 0,43%, немският индекс DAX – с 0,59%, а френският фондов индекс CAC40 се понижава с 0,88%. Най-солиден спад бележат акциите на борсите в Милано и Испания, тъй като испанските и италианските капиталови пазари са най-чувствителни и зависими от новата „гръцка драма“ след изборната победа на радикалната левица СИРИЗА в Гърция. Италианският фондов индекс MIB се понижава с 1,12%, докато испанският индекс Ibex-35 – с 1,29%.

 
 
Коментарите са изключени за ЕЦБ преустанови да приема гръцките облигации като обезпечение при кредитирането на търговските банки