ЕС затръшва вратата пред Янукович

ЕС прекратява сътрудничеството си с Виктор Янукович по споразумението за асоцииране. Решението идва доста късно, смята в коментара си Кристоф Хаселбах в коментар за Дойче веле.

Какво ли не стори ЕС за Виктор Янукович? Какви ли негови прищевки не изпълни, какви ли реверанси не му направи, а той си играеше с него както намери за добре. Брюксел все съзираше някакъв лъч на надежда, че украинският президент все пак ще подпише дълго планираното споразумение за асоцииране и ще приобщи страната си към европейския проект. А самият Янукович поддържаше умело пламъчето на надеждата. Неговите действия обаче не бяха плод на колебание, а на тънки сметки. Украинският президент излъчваше своите двусмислени сигнали на точно премерени порции.

Пазарлъците на Янукович

През ноември той обяви, че Украйна спира работата по споразумението, което беше готово за подпис след дълги месеци на подготовка. Няколко дена по-късно Янукович пристигна във Вилнюс за срещата на върха на „Източното партньорство“, където споразумението всъщност трябваше да бъде подписано. Той заяви на държавните и правителствени ръководители, че продължава да държи на споразумението, но видите ли, ЕС трябвало да компенсира финансово загубите от търговията с Русия. Москва го поставяла под натиск. Натискът от Москва действително е факт, но истинският изнудвач е Виктор Янукович.

Украинският президент дълго си играеше на котка и мишка с ЕС. При това с успех, защото ЕС се остави да бъде воден за носа. Докато върховната представителка на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Катрин Аштън се опитваше да посредничи между правителството и опозицията, Янукович изпрати специалните части срещу демонстрантите. Брюксел изтърпя и тази провокация. След завръщането си от Киев Аштън дори заяви, че Янукович възнамерявал да подпише споразумението. Това нейно изявление не беше от най-сполучливите. За да дойде сега и повратът – най-после ЕС поема инициативата и затръшва вратата под носа на украинския президент.

Отказът засяга Янукович, а не Украйна

Близко до ума е, че в ЕК е имало остри спорове за прекратявяне на сътрудничеството с Киев. Вероятно мнозина се излезли с аргумента, че продължаването на преговорите с Янукович е от двустранен интерес. Сред тях със сигурност е била и Катрин Аштън. Другата група сигурно е опонирала, че Янукович само се опитва да противопостави Москва на Брюксел, за да изкопчи повече финансова подкрепа за съсипаната икономически Украйна. Очевидно втората група се е наложила в спора. И с пълно право. Крайно време беше да се сложи точка на пазарлъците.

Споровете около решението на ЕС са напълно разбираеми, защото ЕС всъщност не желае да прекратява изцяло диалога си с Украйна. Масовите демонстрации в страната показват колко силен е копнежът на украинците за сближаване със Запада. Важно е да се знае още, че отказът от по-нататъшно сътрудничество не се отнася до страната, а лично до Янукович. ЕС не може повече да води диалог с него. Но Янукович е президент на Украйна, а ЕС не може да води междудържавни преговори с опозицията. Така на Брюксел не му остава нищо друго, освен да изчака как ще се развие вътрешнополитическата ситуация в Украйна и да подпомага исканията на опозицията.

ЕС, разбира се, не желае положението в Украйна да излиза извън контрол. Брюксел може да се застъпва за опозицията, но изрично трябва да настоява протестите да протичат мирно и да не се поддават на провокации. Възможно е преговорите по споразумението за асоцииране да продължат след президентските избори през 2015 година. Кой знае? Може обаче да стане и нещо друго: недвусмислено ЕС предлага по-добрата перспектива за Янукович и неговата страна, а Русия, от своя страна, винаги може да се отметне от обявените ползи за Украйна. И в газовия спор Москва многократно е доказвала как безкомпромисно се отнася с „близки в културно отношение“ страни, които не играят по свирката на Кремъл.

Възможно е обаче Янукович да преосмисли позицията си по споразумението за асоцииране с ЕС. И ако той действително покаже, че иска да води страната си в посока Европа, Брюксел трябва отново да отвори вратата за Украйна. Но не и преди това.