ЕС ще продължи санкциите срещу Русия
На срещата на външните министри на страните-членки на ЕС беше прието решение за продължаване през март на санкциите срещу Русия с 6 месецам, пише „Гласът на Русия“
Ръководителят на дипломацията на ЕС Федерика Могерини потвърди продължаването на индивидуалните санкции срещу Русия и опълченците на Донбас до септември и подготовка на нов списък в течение на една седмица.
Какво влияние ще окаже това решение на Русия и на решаването на украинската криза? Докторът на историческите науки и ръководител на Центъра за политически изследвания на Института по икономика Борис Шмельов сподели своите мисли в ексклузивно интервю за «Гласът на Русия».
Според него, в решението за продължаването на санкциите няма нищо неочаквано за Русия. Това е политиката на Запада – поради изострянето на обстановката в Донбас, Русия трябва да бъде наказана. Москва се отнася спокойно по отношение на санкциите, още повече, че в Брюксел не бяха препоръчани някакви твърди санкции. Въобще ЕС не предприе радикални стъпки, за каквито той не е готов. Голяма роля в това отношение изигра позицията на Гърция, а в определена степен и на Австрия, чийто канцлер Вернер Файман по време на срещата с премиерите на Словакия и Чехия заявил, че Австрия вижда решение на ситуацията в Украйна в интензивни мирни преговори, а не в засилване на антируските данкции.
Борис Шмельов смята, че «сред лидерите на страните от ЕС има умни хора, които разбират природата на украинския конфликт, и които прекрасно осъзнават, че с никакви силови методи и натиск срещу Русия, конфликтът в Украйна не може да бъде разрешен. Трябва да се водят преговори, да се търсят допирни точки. Но за съжаление мнозинството страни от ЕС (в това число и България) и САЩ подтикват Киев към водене на бойни действия и решаване на този проблем със силови методи. И в това е главният проблем – Западът не иска чрез преговори да бъде решен този кръвопролитен конфликт.
Но през последните дни се забелязва нова тенденция сред редиците на страните-членки на ЕС. Досегашното мнимо единство на позициите на 28-те страни-членки на Евросъюза, започва да се пропуква. Започва, макар и бавно, но осъзнаване на определената зя тях роля от Вашингтон, която те трябва да играят за реализиране на геостратегическите интереси на отвъдокеанския съюзник.
