ЕС се насочва към битка с националните правителства заради енергетиката
Енергийните ресурси, според Европейската комисия, трябва да текат свободно между страните-членки на ЕС. Марош Шефчович, еврокомисарят по енергетиката, има двама противника в това схващане. Единият е Русия, която се опитва да запази задушаващата си хватка върху газовите доставки в Източна Европа. Другият са националните правителства и техните държавни компании. Те искат парче от енергийните пазари и не харесват начина, по който трансграничната търговия на газ и електричество ги подбива.
По отношение на Русия ЕС постигна напредък. Засега съюзът избегна ограничаване или спиране на газовите доставки. Въпреки руските вълнения от тази седмица, Шефчович следи за изпълнението на споразумението за сметките и дълговете между Русия и Украйна, което бе сключено с посредничеството на ЕС. Той накара родната си Словения да доставя газ в Украйна, обръщайки обичайната посока на потока. ЕС оказва натиск над Украйна да реформира енергетиката си, а именно да сложи измервателни уреди на границата си с Русия, вместо да разчита на измерванията на помпените станции във вътрешността на страната. Мнозина виждат липсата на такива уреди като основен източник на корупция.
ЕС победи Кремъл и за „Южен поток” – газопровод, планиран да транспортира газ по дъното на Черно море до Балканите. Комисията намира проекта в предложения от Москва вариант за незаконен – ЕС не разрешава една и съща компания да управлява газопровода и да доставя газа. Русия призова страните, върху които има известно влияние, като Австрия, България и Хърватия, да се противопоставят на Комисията, но напразно. Така, руският президент Владимир Путин внезапно отмени проекта през декември 2014.
По-малкият, подкрепян от ЕС проект ТАНАП продължава, но той няма да помогне на страните, останали натясно след краха на „Южен поток” – най-вече Унгария и България. Шефчович се опитва да помогне и на двете. Той оказва натиск над Хърватия да изгради терминал за втечнен природен газ, който да може да постъпва в Унгария. Новият терминал в Литва вече спечели на страната по-ниска цена на газа от Русия. Най-добрият начин да се помогне на уязвимите страни е да се свържат помежду си с газопроводи и електрически мрежи.
Насърчаването на изграждането на такива интерконектори ще бъде основен приоритет в планирания енергиен съюз, проект на ЕС, чиито рамки Шефчович ще очертае по време на среща в Рига на 6 февруари. Засега напредъкът е разпокъсан, не на последно място заради руското влияние: озадачаващата липса на интерконектори с Гърция и Сърбия в България е пример за това. Но освен това е нужно по-широко разпространени връзки между националните електрически мрежи. А някои държави, като Франция, не харесват трансграничните енергийни потоци. Евтината вятърна енергия от Испания би провалила бизнес модела на френската ядрена индустрия.
Енергийният съюз има за цел да направи Европа по-зелена, по-безопасна, по-евтина, по-икономична и по-модерна. Но съществуват доста главоболия. Налични са достатъчно пари за заплащането на нови проекти, но те отнемат твърде много време – средният срок за инфраструктурни проекти в ЕС е десет години, казва Шефчович. А бизнес моделите са все още неясни. Интерконекторите са трудни за финансиране, защото, когато те изравняват цените, може да не бъдат използвани много или дори никак.
Най-трудният въпрос пред енергийната политика обаче не е бюрото на Шефчович, а на негов колега – на комисаря по конкуренцията, Маргрете Вестагер, която скоро трябва да вземе решение дали да продължи с преследването на Газпром, руския газов гигант, който злоупотребява с правилата на единния пазар чрез отделното ценообразуване за всяка държава и други практики. Напрежението с Русия заради Украйна забави вземането на това решение миналата година. Но след като Путин захвърли „Южен поток“, Комисията може да сметне, че това е подходящ момент да покаже кой държи юздите./The Economist/Фокус
